ИСКАМ ДА СИ ТУК

 Та значи, ти си мислиш, че ще можеш

от Ада Рая да откъснеш;

студените стоманени огради

далеч от нивите зелени да отблъснеш?!

Та значи, ти си мислиш, че ще можеш,

Успешно фалша да разпръснеш?

И щастието ще намериш,

а болката си ще прекъснеш?

 

А те дали ще са съгласни

Героите с призраци да разменят?

И срещу шепа топла пепел

дървета те дали ще донесат?

А ти самият размени ли пътеката ни през войната

за шефско място в просешкия низ?

Какво предлагаш на пазара –  Уютът хладен, каменист?

Че кой желае вместо огън да има вледеняващ бриз!

 

О, колко искам да си тук!

Със теб сме две изгубени души

В аквариум плуващи без звук,

година след година. И не спираме

да тъпчем опознатата земя.

Но само стари страхове намираме.

О, колко искам да си тук!

Roger Waters, Wish you were here (1975)

Превод: 2 декември 1996, София

* * * (Не се сърди...)

Не се сърди,

че идваш във съня ми,

че си до мене всяка нощ.

Аз скитник съм

и прося любовта ти.

И ставам чак досадно лош.

 

Да, груб съм –

да ухажвам не умея –

не съм Венециански дож.

Но ти смили се

и не си отивай –

бъди поне в съня ми гост!

 

Пък аз ще те нахраня до насита

със ласките на своята душа.

Ще пиеш от страстта ми преоткрита.

Успях ли вече да те изкуша?

Или нощта

отново ще остане пуста,

а ти ще си в друг нечий сън.

Мен – скитникът –

В сърцето си ще приютиш ли?

Или отново ще нощувам вън

 

23 март 1996, София