Искам със теб да отидем някъде.
Трябва да има море...
Или езеро.
Или някоя бавна, спокойна, голяма река.
Ще се разхождаме.
Ще ни е весело.
В парка ще ме държиш за ръка.
В кафене край брега ще изпратим залеза.
На маса за двама,
В уютно бистро,
ще пием по чаша вино със вечерята.
А след полунощ ще се приберем.
Ще те целувам.
Първо по рамото.
После, разбира се, отзад по врата.
После надолу.
Ще драскам в кръг кожата.
Ще гризна дупето.
И нежно по гръб ще те завъртя.
Накрая: знаеш, ще те целувам
докато розата пак разцъфти,
докато всеки стон стане песен на славей,
а теб те обгърнат кадифени вълни.
И в този момент ще си готова.
Бавно, полека да отвориш очи.
Да ме погледнеш.
Да чуеш "Обичам те".
А ти да отвърнеш:
"Вече е утро...
Но моля те, скъпи, до мен остани".
София, 23 май 2026
