Снобарско кимоно

Сгушен във снобарско кимоно,

Обкичвам се със накити от дим.

Намерил сигурност в копринените гънки –

говоря без маска, без грим.

Невидими сълзи, пресъхнали някога,

сълзи – никотинови петна.

Спасявам се само във своите думи,

от тях помъдрявам. Жестока шега!

 

Сгушен във снобарско кимоно –

коприна и златни илици –

утринен кошмар препуска

във колабиралите ми зеници.

Духът на безверемнно детство възкръсва,

да изповяда своя грях

пред този бежанец – осиротял

от неверие, мъка и страх.

 

Спасявам се само във храма.

 

Derek William Dick (a.k.a. Fish), Pseudo Silk Kimono (1985)

Превод: 6 април 1998, София

Моят Дон Кихот

Той умира по няколко пъти на ден

Във борбата със чуждите вятърни мелници.

Но с кръвта си придава и вкус, и цвят

На стандартните блудкави делници.

 

Зведна вечер.

Палатка на морския бряг.

И прегръдка край лагерен огън –

Във века на глобалния онлайн свят

са безумия, раждащи присмех и злоба.

 

„Свободата е най-скъпоценното нещо“ * –

Непрестанно повтаря идалгото в мен.

И в борбата със чуждите вятърни мелници

Аз умирам по няколко пъти на ден.

 

29 юни 1998, София

* Сервантес, М. "Дон Кихот": II,30

ПРОЛЕТ

Южният вятър
разби с крак вратата -
сумрака разбърка
в студената църква.
Димът от тамяна,
стреснат, простена,
в абсидата сви се от страх.
Свещите лумнаха с нови молитви.
Молитви за грях.

София, март 1998

БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Хапваме риба,
с мискет я поливаме,
и си говорим за разни неща.
Стаята е с букети препълнена.
В тортата свещи игриво трептят.

Леко замаян, вдъхвам парфюма ти.
Добре че и аз не изпратих цветя!

София, 25 март 1998

ДОБРО УТРО, ЛЮБОВ

ДОБРО УТРО, ЛЮБОВ

Денят хищно разкъсва ноща -
хоризонтът на изток е кървав.
С устни галиш ти мойте бедра
и полека нагоре се плъзваш.

Устни впиваш във дръзкия изгрев -
розов стратус обвива зората.
Нима мога да вярвам, че грях
е плодът подарен от змията!

София, януари 1998

ЦИРК

***

Всеки ден, като цирков камшик,
влиза с трясък в живота омрежен.
Псувам. Сънено търкам очи.
И се впускам в галоп по манежа.

Всеки ден, като стар акробат,
по въжето без прът балансирам.
Прекосявам пак бездната. Сам.
И овации накрая обирам.

За едни се превръщам в герой.
Други своята завист не крият.
И въздахвам: "Отново успях!".
И пирувам със чаша ракия.

Падам. Ставам. Камшикът плющи.
Сам дресьор съм и сам съм си тигър.
Но манежът е тесен. Уви,
свобода и любов не достигат!

София, февруари 1998

***

Очите ми, казваш,
били огледало
на моята мрачна душа.
Самотни.
Изпълнени с похот.
Към чуждата обич небрежни.
Грешиш!
В очите ми ти се оглеждаш.

София, март 1998

ЕСХАТОЛОГИЧНО

Сковават ме студените завивки
с озъбена, самотна безпощада.
Неотбелязани на картата отбивки
от магистралата към Ада -
тесни, буренясали и стръмни -
безбройни са пътеките към Рая.

Изгарям във целувките безумни,
с които ми благодариш след края.

София, май 1998

***

Прибоят празнува поредна победа -
морето отново наръфа брега.
Вълните превърнаха в дъно
трънливите дюни след кратка борба.

Но в боя морето не мина без жертви
и от черупки съвсем почерня
мокрият пясък. Превърна се в гробище.
Гларуси мъртвите миди кълват...

Созопол, август 1998

***

Дрогиран от безсънна самота,
зеници впивам в теменужената сутрин.
Лилави кръгове лицето ми красят.
Лилави облаци край слънцето се тътрят.

Завивките, чершафите до мен
са твой пашкул. И ти си какавида.
Аз всяка сутрин се събуждам променен
и все не се познавам, щом се видя.

Пресъхналата ми от страст уста
бленува дозата си от ракия.
Лениво синините по врата с памук,
наквасен във оцет, натривам.

Безумен паяк е нощта:
очите ми запълва с фини мрежи -
червени ивички - за бракониерски лов
на целомъдрени копнежи.

Обличам си разхвърляните дрехи.
Извършвам си естествените нужди.
Погалвам те със поглед и си тръгвам -
без друго утре ще сме чужди.

София, октомври 1998

Аз съм хаосът

***

Аз съм Хаосът - пъстър коктейл
от среднощни нестихващи страсти;
вещер, който в бездънен котел
готви каша от горест и щастие.

Аз съм Хаосът - мойта душа
е облечена в сълзи и вятър.
Грехопадам чрез любовта,
но самотност изкупва вината.

Аз съм Хаосът - с топли целувки
разтрошавам черупки и клетки.
Не се плаша от лед и преструвки -
имам кръв да платя всички сметки.

Аз съм Хаосът. Аз съм свободен
да се любя и да обичам.
Ненавиждам реда, суетата
и страха - назовани Приличие!

София, ноември 1998