***

Среща есенна с пролетна обич,
но дъждът този път е студен
и сме трезви. Но странно треперим
не от страст, не от мраз. Уморен
чая хладен набързо допивам.
Мълчаливо излизаме вън.

А във капките по очилата
без тъга се разтича светът.

София, октомври 1999

***

Аз докосвам страхливо дланта ти
като в някакъв черно-бял филм.
Но спектакълът трае секунди -
след овациите пак си мълчим.

Все така си оставаме чужди -
всеки прегърнал своята чаша.
Приближавам се бавно към тебе...
В този миг ни разделя тълпата.

София, 8 декември 1999

Пак се впускам

***

Пак се впускам във вихрено бягство.
Яхвам първият влак сутринта.
Всички пътища вече утъпках,
а нощувам във чужди места.

Аз съборих светата обител
и започнах без страх да руша
чужди крепости, чужди огнища.
И да искам - не мога да спра.

Щом застана за миг неподвижен
ме затрупват руини отвред
и във пристъп на задух се скривам
в будоара на нечий дворец.

София, октомври 1999

Оставам съм

Понякога изпивам две кафета,
когато три часа след полунощ е,
и си отиват в домовете,
с такси, осъмналите гости.

С молив рисувам плажа и скалата.
Тогава сред вълните пак се гоним,
а листът е Сърцето на Земята.
Оставам сам, за да те помня.

30 март 1999
София

Де-Метаморфоза

Докоснах пеперудата със пръсти -
в сумрака иначе не можех да я видя.
А тя се сгуши в своите прегръдки -
превърна се отново в какавида.

Созопол, август 1999