Край без автограф (ver. 3.0)

Седем месеца пълни с лъжи.
Седем демона скрити във мрака.
Бар. Уиски. И гола лежиш.
У дома има ли кой да те чака?

Аз съм някъде. Пак съм на път.
В полунощ фар разкъсва мъглата.
В своите сънища ти си със друг.
Крадешком пишеш с него във чата.

Любовта не е книга-игра.
Любовта не познава измяна.
Всяка дума си има цена.
Прошка после? Не може. Да, няма.

Седма заповед ... Кой ще прости?
То е просто механика. Юда!
Параноя. Дали ще заспим?
Врящ катран или страст до полуда?

В рейтинг листата горе стоиш -
на върха си, с най-многото точки.
Всички знаят за мене. Дали?
Дом смени за пакет със шест плочки.

Краят май ще е "със автограф"!
Краят вече реално настъпи.
Със лешпера си имате лаф.
Прошка няма за хиляди пъти.

28/04/2020 [29.06.2020] [02.09.2024]

Къща от карти

Въздушните кули на нощен концерт.

Разходки в „Капана“ и младото вино.

Депресия... После и нещо кърви.

И трудно е някак до мен да те има.

А „Клетници“ с обич изграждат стена!

Красива  си. Денем. И нощем. И в зима.

И приказна баница в „Джумая“.

Неапол, Помпей... Да, време отмина.

Предателство, Похот и Суета!

Три скелета все ще надничат от скрина.

Прасенцето, всъщност покани вълка,

И всичко се срина. Всичко се срина.

20.04.2020

Приемане

Не ме поглеждай с чувство на вина,
ни съжаление. Не ги очаквам.
Бъди каквато си: Жена,
която на живота да се радва!

В началото? Да, има шок.
Гняв го заменя доста грубо.
Депресия. О, твърдо не!
По-скоро - силно такоцубо.

Уискито помага. С лед.
Прости ми, леко съм циничен.
Но няма смисъл от сълзи.
Скандалите не са прилични.

Сладникав край? Горчив финал?
В средата на живота - криза.
За дълъг, сложен сериал,
не мисля. И не ми се влиза.

Приятелство? По-скоро такт
и нощи пълни със тревога.
Обичам те. Това е факт.
Доверие? Не знам. Не мога.

13/04/2020

Ревност под карантина

Дали си мислиш, че съм сляп

Или, че твърде съм наивен?

Зелено значи, че си в чат.

Мълчиш.

                 За някой друг те има.

Очите палаво блестят.

Усмивка лека озарява страните ти.

                  Дали е млад?

                  Сърцето ти с какво ли взима?

Уж - "Лека нощ",

                     но знам - не спиш.

Мълчиш,

                  а месец цял отмина.

                  Уиски с лед.

                 Лекувам, да,

                 сърцето ми е в карантина.

А пролет пак раззелени!

                 В зелено си.

                 Онлайн те има!

Но с дни, със седмици мълчиш.

Вън пролет е.

                 В душата - зима.

Ревнивец?

                Да. Но не - слепец.

                За друг си новата любима.

На тялото езикът...

                Знам.

В леглото... гола...

                Несравнима!

12/04/2020

Приятелска зона

Ти си някъде. Може би с друг.

Аз съм другаде. Може би с някоя.

Твой приятел? Едва ли. Дали?

Мой приятел?...Може би. Някога.

Обич трябва. Без обич боли.

А от тебе струи безразличие.

Чатът - ням.

Телефонът мълчи.

Празен поглед, без капка "обичам те".

Бяхме някога...

Може би.

Да.

Бяхме... имаше...

Беше...

Приличаше...

Празно място в студена кола.

Километри. Мълчим... от приличие.

Празна стая. Студено легло.

Късен разговор и капучино.

Вой. Луната ни гледа.

Горчи.

Без имел.

Май, моментът отмина.

Пропуснато обаждане

Не искам да играя на игри,

в които да съм жертва на богиня.

До мен те няма. Вайбърът мълчи.

И телефонът ти - без звук. Изстивам.

Къде си? Как си? Плачеш ли сама?

Или си с друг - на бар, на кино?

Дали ще преживееш в страх нощта?

Или споделяш с някой страст и вино?

Уж с обич ме поглеждаш сутринта.

Но после ме целуваш с хладни устни.

На тялото езикът? Пак лъжа –

щом за пореден път обаждане пропускаш.

Какво да кажа? Че съм лош съпруг,

и лош баща, и лоша домакиня.

Не готвя вкусно. Калпаво пера.

Колата като бабичка шофирам.

Кусури имам. Знам го. Да, греша.

Студените завивки го доказват.

Но, пак - вдигни или пиши! Сега!

Със тишина не ме наказвай!

Не искам да играя на игри,

Макар че - ти приличаш на богиня.

Дори и с друг да си - отговори!

Защото стига ми и просто да те има.

25.01.2020

Разговор с муза

Добре дошла. Не стой на прага!

Ела до мене! Поседни!
Виж, черното не ти приляга.
Не, не – дантелите ги остави. 

Какво ще пиеш – вино, водка,
или коктейл със гренадин?
Мезето? - Лучец и сельодка,
а за закуска - Аналгин. 

Да, напълнял съм. Заседях се.
Неее! Хич не съм и помъдрял.
Щастлив съм, да(!), че пак видях те,
преди съвсем да стана бял. 

А ти къде се поизгуби?
С кого прекарваше нощта?
Смути се май, че имаш други?
Недей! Нали не сме деца. 

Наздраве, нека да си кажем!
И пак от мен: добре дошла!
Защо си тук – ще си покаже!
Не му мисли, а пий сега!

30.12.2019

Не е слон в боа (... по мотиви от Екзюпери)

Лисицата веднъж ми каза
(ей там, под кръглата луна),
че щом опитомил си някой,
си отговорен след това.
Щом трябва да стоиш във мрака
с пламтяща буза, с плачеща душа,
не се надявай друго, че те чака.
Това е шапка, не е слон в боа.

Да, ревността е може би полезна -
напомня ни, че розата боде,
че крехка е и иска грижа.
Напомня ни, че имаме сърце.
Но ударите не са просто ревност,
а крясъкът е жив кошмар.
И става често, все по-често:
шамар, обида, после пак шамар.

Синдромът "Стокхолм" е известен.
Това е, да, "опитомен".
Но не е грижа, не е обич.
Със страх заспиваш всеки ден.
Да, синината на врата си
за малко ще прикриеш с шал.
"Маркираното тук е мое!" -
това е ясният сигнал.

Но синините са подвижни.
И скачат под очите. Срам.
И сълзи. После - сухи сълзи.
Лисицата ми каза: Знам,
самият ти опитомен си.
Ще има втори, трети, еН-ти път.
Но давай обич, искай обич...
Не стой безкрай на кръстопът!

20/12/2019, София

***

Разхождаме се из гората.
Очакваме трамваи по празни спирки.
Държиш ме нежно за ръката.
От пясък ваем кули и муцунки.

Когато приближа и те целуна
/отляво, точно под косата/...
Очи товарям. Леко се разбуждам.
И няма те. Будилникът изграква.

Февруари 2016

Просто намигване

Аз съм просто намигване
в твоята трезвеност.
Аз съм повод за размисъл
върху чаша сира.
                                                           
Аз съм дим от цигара
И изгубена девственост.
Аз съм улика. Умисъл.
Къс горчива луна.

Ти си спомен за бъдеще.        
Ти си делнична празничност.
 Изкушение. Помисъл
 с тюркоаз и пера.

Аз докосвам душата ти
Страстно и чувствено.
Ще намериш ли смисъла? 
 Que Será, Será!

Февруари 2015

Колибри

Колибрито не спи. Не трепва.
Притулило се е във мрака.
Но сърчицето му тупти.
1000 удара. И чака.

Прикрил ли съм отровен шип?
Ще го пронижа ли в сърцето
или след сладкия нектар
от страст ще затрептят крилете?

Колибрито е вцепенено.
С отворени очи сънува.
Но сърчицето му трепти.
Очаква пролетна целувка.

февруари 2015

Сутрешно кафе

Неусетно час-два отлетяха

В топъл разговор, с чаша кафе.

За квартирата, и за децата,

За уроците, за живота въобще.

Аз се чудех дали да ти кажа,

Но таксито ти вече дойде,

И остана така, като тайна:

Аз дори не обичам кафе.

15 Август 2014

Фата Моргана

***

Ти си Фата Моргана.

Ти си детски мираж.

Лъчезарна, засмяна –

пубертетски типаж.

И си винаги млада

със подстриган бретон,

и с очи тъй големи,

и с усмивка „милион“

Аз от 20 години

Нямам спомени с теб.

Имах срещи, раздели…

И квартири подред.

Със прекрасна съпруга,

С малък син, с дъщеря;

Награден „за заслуги“

и оплют без вина.

Аз съм много различен –

укротен, помъдрял,

понатрупал  умора,

тук-таме побелял.

И живея щастливо –

Сбъднах своите мечти.

Имам дом, и семейство,

и кариера дори.

А жената в съня ми

е застинал пейзаж:

със бретон и без бръчки –

странен детски мираж.

Будапеща, октомври 2014

Паралелна вселена

Сутрин ставам по първи петли

Две филийки намазвам със „крема“

И погалвам две руси глави –

„пет минутки“ оставям да дремнат.

Със колата откарвам ги сам

На училище и на градина.

Ще ги взема обратно оттам

Щом денят безвъзвратно отмине.

После в офиса сядам и пак

нос в монитора сънен забивам.

И изтривам поредния спам,

Че вселена там нейде загива.

Някой някъде – умен физик„

Е открил „паралелна вселена“

Образува се тя от „преди“

И от множество лоши решения.

Позамислих се малко – уви

Май живея в такава вселена.

Щом децата откарвам в зори

А по тъмно чак после ги взимам.

Щом не мога дори на обяд

До жена си да седна, да хапна,

А нагъвам „форнети“ на крак –

Вечно срокове гледам да грабна.

Щом на плажа съм, уж се пека,

А колега припряно ми пише:

„Променихме два реда. Сега.

Гледай бързо да реагираш!“.

Паралелна вселена е тук.

Моят свят е безкрайно различен:

Ден изпълнен със детски смях,

Обед заедно със мойто момиче.

А следобеда вместо кафе,

Вместо дълга работна среща,

Си лежа със мохито в ръце

А морето е хей там отсреща.

Моят свят се побира едвам

В двайсет дни през годината дълга

А останалото е уви

Паралелна вселена. И мъка.

 18.08.2014

Малката русалка

Морето я изхвърлило край плажа –

Русалка с пиърсинг и татуирани гърди.

Краката й обути във кубинки.

От водката – помътени очи.

Усмихва ми се мило, по русалски,

С ръцете нежни страстно ме прегъръща.

Навежда се към скута ми и ето:

Започва тихичко, любовно... да повръща.

18.08.2014