Упрекваш ме, че съм мечтател

Мечтая за ръцете ти, обвити

и с пръсти сплетени зад моя врат.

За ноктите ти - с нежен лак покрити,

които да ме драскат пак и пак,

докато по бедрата те целувам,

а ти трептиш и даваш знак:

"Ела! Бъди във мен! Люби ме!"

Лежим така от изгрев чак до мрак.

 

Мечтая за очите ти, щастливи,

усмихнати, че будиш се до мен.

Кафе и кроасани, със целувка -

начало на един прекрасен ден.

Море и слънце. Погледът ти грее.

Косата ти блести като сатен.

Упрекваш ме, че съм мечтател,

а аз от теб съм просто запленен

София, 6 юли 2021

Deja vu

Аз съм мъж, на когото ще можеш

за опора до край да разчиташ.

Но умът ми покой не намира,

а сърцето ми е разбито.

 

Аз съм честен и прям. Доверчив бях.

И безкрай ме обиждат лъжите.

Не посегнах. Не ти се развиках.

Но пресъхнаха, мила, очите.

 

Прошка? Първия път вече дадох.

Но сега за глупак ли ме взимаш?

Ако с мен нямаш никаква радост,

Не ми казвай, че ме обичаш.

 

Ти си млада, красива и умна.

И мъжете, разбирам, привличаш.

Но това не е приказка вече,

нито "любов" може да се нарича.

 

Всеки път във живота си има.

Някои, знам, чак до гроб се обричат.

Но това не е нашият случай.

Deja vu е. Съжалявам, момиче.

 

София, 11.06.21 

Спомен

Самотната бутилка совиньон

ме гледа насълзена в полумрака.

Отпивам. Споменът за теб

приседнал на балкончето ме чака.

 

Обратен кадър в забавен каданс.

Прегръдка. Не знаех, че е последна.

Не ме игнорираш... Дали?

Кога беше тук и с любов ме погледна?

 

Нима не виждаш – мястото до мен

е празно от хиляда километра.

А си в сърцето ми на всеки път.

И виждам те – където да погледна.

 

Да, липсваш ми. Без теб съм съкрушен.

И ти единствена ме знаеш без преструвки.

Привърши виното. Един нов ден.

И ето го началото – целувка.

Сливен, 11 юни 2021

БЕЗ ТЕБ

Мълчиш. Изчезваш за пореден път.

„Усмихвай се!“ – за сбогом ми поръча.

Без теб безкраен е дори мигът.

И в карусел не спирам все да тъпча.

 

Не ми остави тишина. Крещя,

докато пея тъжни песни.

Без теб съм кух. И ето ме – кънтя.

Душата ми я няма. Има бездна.

 

Сърцето ми захвърли – ей така.

На спирката остана да те чака.

А ти се метна в рент-а-кар кола.

Не спя. Без теб съм просто сянка.

 

Разбирам те. И гняв, и срам,

и малко страх след него ти остана.

Но аз съм тук, до теб. И знам -

без теб ще се превърна в камък.

София, 17-19 май 2021

Колко ти дължа?

Сияеща,

косата ти блести

под нежните лъчи на сънената утрин.

На пръсти влизам.

Все още спиш.

И меки, розови са твоите устни.

 

Усмихваш се в просъница.

Усещаш

милувката на топлите ми длани.

Но, неотворила очи, подушваш.

Донесъл съм латте,

и ягоди, и кроасани.

 

Закуската оставям настрана.

И чак до залез те прегръщам.

Обвила ханша ми с бедра,

на всеки тласък мой отвръщаш.

 

Дълбоко.

Бавно.

Ето че трептиш. Крещиш.

И нокти страстно във гърба ми впиваш..

Студеното кафе ми е като сладкиш,

Когато с теб на залез го изпивам.

 

„Обичам те“ – прошепвам на уше

И мекичката лобула захапвам.

Отвръщаш в миг: „Да, да, добре“,

решила явно, че ти се натрапвам.

 

А после сякаш, че съм чужд,

ме питаш: "Колко ти дължа?"

Изтръпвам.

И се будя с вик.

Без теб.

Без приказка.

И без душа.

София, 1-6 май 2021

Рожден ден

Рожденият ти ден не беше вчера.

Не е и днес. Не предстои.

Не е във понеделник, вторник, сряда.

Не е в четвъртък, петък, ни уикенда дори.

 

Рожденият ти ден е сън. Химера.

Вън него аз съм твоя дар,

а ти щастлива си, че ме намери,

че бях сразен от твоя чар.

 

Фанфари, триумфални арки,

венци и празнична заря,

Не е това което нося.

Не, нямам лъскава кола.

 

Във шепата държиш парченце.

Огризка? Да, но от сърце.

Останало е само толкоз.

Животът го наръфа зле.

 

Макар и малко - цялото е твое.

Надявам се все пак да разбереш:

Огризката съдържа семки -

поливай я и то ще порасте.

София, 2 април 2021

Поплъзновение

Ако бях със 15 години по-млад,

Ако бях по-висок с 8 инча,

Ако вместо закръглен и мъхест тумбак,

Имах плосък корем ('баси кича!)

 

Ако имах талант на добър рисувач,

на джуджета, гиганти и амазонки,

щеше нощем да ме сънуваш със страст,

да ми пращаш целувки и сладки муцунки.

 

Но не съм. Аз съм просто драскач.

Но пък зрял (затова - саркастичен).

С две деца покрай мен - свирен мач.

Как такъв като мен да обичаш?

 

Уморен. Недоспал. "Стар коцкар" -

зад гърба ми така ме наричаш,

и вулгарна твърдиш, че е моята страст,

неспособен съм, мислиш, да те обичам. 

 

Ако бях... Но не съм. И не бях.

Обичта си ти дадох наивно. Изцяло.

"Поплъзновение"? Сигурно. Да. Смъртен грях -

но не спирам да мисля за твоето тяло.

 

Ето тайната: ти си душевен покой.

Искам гушната с часове да те обичам.

"Поплъзновение", "вулгарен, "коцкар" -

о, Любов, май тотално си сбъркала пича.

София, 31/03/2021

Тантра

Бавно.

Бавно.

Приплъзвам ръка.

Плъзвам всъщност върха на пръстите.

Бавно.

Бавно.

Потрепваш.

Изпадаш в екстаз.

Замижаваш.

Широко отваряш очите.

 

Бавно.

Бавно.

Извиваш гръбнак.

После нокти в гърба ми забиваш.

И прошепваш ми: "Пак".

"Още! Пак!". И крещиш,

а с бедрата си ме обвиваш.

 

Бавно.

Бавно.

Космичен поток

през гръбнака ти в миг преминава.

Нишки сребърни,

Златни влакна

те обгъщат. И се взривяваш.

 

Бавно.

Бавно.

Поемаш си дъх.

Как така? Аз нима продължавам.

Бавно.

Ето, развързвам възли

и полека те освобождавам.

Имаш друг.

Да, разбира се, знам.

Чувствам нишки, следи и бариери.

Бавно.

И той остава някъде там.

Бавно.

И го забравяш.

 

Имаш прелестни, нежни гърди.

Кожа мека като коприна.

Бавно.

Бавно.

Езикът върви все надолу.

И долу се впивам.

Нежно.

Нежно.

Рисувам с език.

Бавно.

Нежно.

И се разтопяваш.

Огън пламва.

Отново гориш.

Рязко.

Рязко.

И пак се взривяваш.

София, 27/03/2021

Вулгарно

Красива си.

Обичам да те гледам.

И мога да те гледам с часове.

 

Събличам те.

Със поглед те събличам.

Гърдите. Ханша. Целите нозе.

 

Докосвам те.

Полека те докосвам.

Треперя - ето - сякаш съм дете.

 

Целувам те.

По устните. Във края.

И те прегръщам здраво със ръце.

 

Обичам те.

Вулгарно те обичам.

Обичам те със цялото сърце.

 

Завинаги.

Болезнено. Банално.

Ще бъда тук. Дано го разбереш.

 

22.03.2021, София 

Непростен

Измина приблизително година

В която счупен бях. Но се събрах.

Не можех да работя. Ни да мигна.

Светът ми срина се. Изгубен бях.

 

Но после те намерих. Не отричай!

Въздушни кули смело построих.

Бях Малък принц. Любим? Обичан?

И книга на мечтите сътворих.

 

Поисках прошка, но не я получих.

От твоето мълчание разбрах:

Ненужен.

Непотребен.

Нежелан.

И всичко се превърна пак на прах.

София, 16.03.2021

Валентинка

 Не мога да си купя любовта ти

с подаръци или с букет цветя.

Звъня. Не отговаряш. Игнорираш.

А виждам, че си с телефон в ръка.

Загубих те. Дали въобще те имах?

Целувка. Спирка... като на шега.

Усмивката ти. Блясъкът в очите.

Кажи ми, Обич, бяха ли игра!?

Сънуваш друг. И нямаш пеперуди.

А времето тече като река.

Не мога да спечеля любовта ти,

но стих не пречи да ти посветя.

 

Не прося обич. Страст не се купува.

Подаръкът ми беше от душа.

Щастлив съм, ако знам, че си щастлива.

Това е. Толкоз. Сбогом за сега.

София, 13.02.2021

Лека нощ

Лека нощ!

Пак заспивам със мисъл за теб.

А в съня ми поне ме прегръщаш.

И е пролет.

Дори се държим за ръце.

И в дома си със теб се завръщам.

 

Добро утро!

Бързо скачам да правя кафе.

(Във чинийката слагам бисквитка).

Но те няма.`

Просто... отново е ден.

И мълчим. Доста глупава битка.

 

Ти кървиш.

Имаш прорезни рани от друг.

Аз лежа -

на парчета разкъсан.

Недоверие. Страх. А и малко напук.

Но животът лети. Отлетява.

Аз те искам сега!

И до мен. Ето тук!

Лека нощ...

И заспивам.

И се появяваш...

13/01/2021

Здравей!

Изчезна пак. Отново се изгуби

със уикенда и зимната мъгла.

Със друг ли си? Откри ли пеперуди?

Или присвита плачеш някъде сама.

 

Разбирам те без думи. Само поглед.

Разбирам свитата от страх душа.

Но ако все пак вярваш във съдбата,

ела и ми кажи: "Здравей!". Сега!

 

24/25.11.2020 

Сърцето си ти дадох без лъжа

Сърцето си ти дадох без лъжа.

Без тайни.

Без фалшиви обещания.

Планирана спонтанност.

Без цветя.

На спирката - целувка и признание.

 

Не съм красив.

Ни мургав. Ни висок.

(Знам - обичайните предпочитания).

Но мога да съм верен -

чак до гроб.

Бих те целувал до последното дихание.

 

Не съм ни умен,

нито сръчен,

Ни - богат.

(И много други "нито", знам това).

Но съм грижовен. И отдаден.

Запознат - с най-нежните милувки на страстта.

 

Стоя пред теб с разкъсана душа.

Предаден от приятел.

Без терзания.

Но лоша дума няма да река.

Ръка не вдигам.

Нямай колебания!

 

Мълчиш.

Усмихваш ми се. До кога?

Изчезваш. Идваш.

Просто - разкажи ми.

От месеци не мога да заспя.

Кога гъсениците стават какавиди?

 

Обичаш рози.

Всякакви цветя.

Но с мен в стомаха нямаш пеперуди.

Сърцето си ти дадох, без лъжа.

Къде си? Как си?

Пътя ли изгуби?

 

Или намери го,

но с някой друг.

Това ли ще е? Вече ще сме чужди?

Аз всичко бих разбрал,

но не мълчи.

Ела! Гушни се! Смей се! Поплачи!

 

София, 16/11/2020

История по-стара от земята

Поех на път без първите петли

с кафе в ръка да седна да изчакам.

От изгрева сърцето ми кърви.

След залеза се лутам сам във мрака.

 

Душата ми е празна. Кухина –

раззинала от буреносен вятър.

Панелен вход. Заключена врата.

Кондом в тревата мазно се подмята.

 

Мълчим. Стоим в ужасна тишина.

В стомаха вече няма пеперуди.

Гняв. Похот. Просто суета?

Не мога да отгатна твойте нужди.

 

Добре ли си? Заспиваш ли сега?

Душата ми ехти от празнотата.

Без срам. Без чувство за вина.

Това ли ще е все от тук нататък?

 

На ъгъла застанал „Малък принц“

говори нещо тихо със змията.

Глупак. Наивник. Не е слон в боа,

а е история по-стара от земята.

 

26/10/2020