Манифестиране

 Искам със теб да отидем някъде.

Трябва да има море...

                             Или езеро.

Или някоя бавна, спокойна, голяма река.

Ще се разхождаме.

                            Ще ни е весело.

В парка ще ме държиш за ръка.

В кафене край брега ще изпратим залеза.

                       На маса за двама,

В уютно бистро,

ще пием по чаша вино със вечерята.

А след полунощ ще се приберем.

Ще те целувам.

                Първо по рамото.

После, разбира се, отзад по врата.

                          После надолу.

Ще драскам в кръг кожата.

Ще гризна дупето.

               И нежно по гръб ще те завъртя.

Накрая: знаеш, ще те целувам

                 докато розата пак разцъфти,

   докато всеки стон стане песен на славей,

   а теб те обгърнат кадифени вълни.

И в този момент ще си готова.

Бавно, полека да отвориш очи.

Да ме погледнеш.

                  Да чуеш "Обичам те".

А ти да отвърнеш: 

"Вече е утро... 

Но моля те, скъпи, до мен остани".

София, 23 май 2026