3.2.16

***

Разхождаме се из гората.
Очакваме трамваи по празни спирки.
Държиш ме нежно за ръката.
От пясък ваем кули и муцунки.

Когато приближа и те целуна
/отляво, точно под косата/...
Очи товарям. Леко се разбуждам.
И няма те. Будилникът изграква.

Февруари 2016