Здравей!

Изчезна пак. Отново се изгуби

със уикенда и зимната мъгла.

Със друг ли си? Откри ли пеперуди?

Или присвита плачеш някъде сама.

 

Разбирам те без думи. Само поглед.

Разбирам свитата от страх душа.

Но ако все пак вярваш във съдбата,

ела и ми кажи: "Здравей!". Сега!

 

24/25.11.2020 

Сърцето си ти дадох без лъжа

Сърцето си ти дадох без лъжа.

Без тайни.

Без фалшиви обещания.

Планирана спонтанност.

Без цветя.

На спирката - целувка и признание.

 

Не съм красив.

Ни мургав. Ни висок.

(Знам - обичайните предпочитания).

Но мога да съм верен -

чак до гроб.

Бих те целувал до последното дихание.

 

Не съм ни умен,

нито сръчен,

Ни - богат.

(И много други "нито", знам това).

Но съм грижовен. И отдаден.

Запознат - с най-нежните милувки на страстта.

 

Стоя пред теб с разкъсана душа.

Предаден от приятел.

Без терзания.

Но лоша дума няма да река.

Ръка не вдигам.

Нямай колебания!

 

Мълчиш.

Усмихваш ми се. До кога?

Изчезваш. Идваш.

Просто - разкажи ми.

От месеци не мога да заспя.

Кога гъсениците стават какавиди?

 

Обичаш рози.

Всякакви цветя.

Но с мен в стомаха нямаш пеперуди.

Сърцето си ти дадох, без лъжа.

Къде си? Как си?

Пътя ли изгуби?

 

Или намери го,

но с някой друг.

Това ли ще е? Вече ще сме чужди?

Аз всичко бих разбрал,

но не мълчи.

Ела! Гушни се! Смей се! Поплачи!

 

София, 16/11/2020

История по-стара от земята

Поех на път без първите петли

с кафе в ръка да седна да изчакам.

От изгрева сърцето ми кърви.

След залеза се лутам сам във мрака.

 

Душата ми е празна. Кухина –

раззинала от буреносен вятър.

Панелен вход. Заключена врата.

Кондом в тревата мазно се подмята.

 

Мълчим. Стоим в ужасна тишина.

В стомаха вече няма пеперуди.

Гняв. Похот. Просто суета?

Не мога да отгатна твойте нужди.

 

Добре ли си? Заспиваш ли сега?

Душата ми ехти от празнотата.

Без срам. Без чувство за вина.

Това ли ще е все от тук нататък?

 

На ъгъла застанал „Малък принц“

говори нещо тихо със змията.

Глупак. Наивник. Не е слон в боа,

а е история по-стара от земята.

 

26/10/2020

Сърце в пясъка

Сърце рисуваш в пясъка с ръка.

И мило име вътре ще напишеш.

Не знам обаче аз ли съм това.

Не вярвам още пак, че ме обичаш.

 

И аз съм като мечката - кърви,

от стореното, но ще ми премине.

Обидата остава. Разбери,

за нея ще ми трябва друго биле.

 

Наивната и чистата любов ги няма.

Избягаха със феите от мрака.

"Сега съм друг, макар един и същ..."

Ти недоверие пося. Какво очакваш?

 

Букетите със Еньови цветя посърнаха.

А слънчогледът дълго плака.

Без угризение. Без грам тъга.

Виж, името му - още е във чата.

 

Разбирам. Зная. Хиляди сълзи

от мен си плакала със всяка клетка.

И пръстенът го няма. Но гори

ръката от престъпената клетва.

 

Не съм слепец. И множество врати

дори към непознати те очакват.

Аз те приех. Но продължаваш да държиш,

резервни ключове от няколко палатки.

 

Сърце рисуваш в пясъка с ръка.

А после с крак набързо го замазваш.

Ще трябва повече, а не една вълна.

За бягство плана трябва да забравиш.

9 юли 2020, Палиюри

Отсъствие

Посрещнах много изгреви без теб.

Изпратих много залези -

като в реклама.

Направих снимки - цял фототапет.

Красиви са, но не съвсем.

Защото теб на тях те няма.

Написах много стихове за теб.

Сърцето си ти дадох -

без измама.

Душата ми се сви до бучка лед.

Уж близо си, седиш до мен.

Но всъщност все едно те няма.

Откраднати целувки във кола.

Държа ръката ти,

а с другата шофирам.

Навсякъде си с мен -

в сърцето, в мисълта.

Но сам в дома си се прибирам.

7 юли 2020

Пролет е!

Земята поти се и облаци плачат.

Облачна случи се май пролетта.

Кратка. Открадната. Като целувка

за сбогом, в спряла за малко кола.

 

Калните локви в парка прескачам.

В бистрите - шляпам. Като деца.

Хора минават. "Луд ли съм?" - питат.

А аз крадешком те държа за ръка.

 

Забързани. Свъсени. И омърлушени.

Край мене минават стотици лица.

А аз се усмихвам. Тука си. Пролет е.

Преражда се вярата във любовта.

Цветя и сезони

Слънчогледи и рози.

Букет от лалета.

Клончета люляци.

Полски цветя.

С теб несравними са:

Залезно цвете,

родено от пъстър сноп светлина.

Априлските облаци -

свъсени, черни -

донесоха буря.

Изсипаха град.

Но майският вятър

прогони тъмата

и ето я - грейнала двойна дъга.

Юни настъпва

с нова надежда

за слънце, за обич,

за синя луна.

Морето ни чака,

а тайничко знаем,

че в пясъка даже се гушат цветя.

Септември, октомври -

денят се стопява.

И зимата идва

със скреж и мъгла.

Стъклата рисува,

а фините шарки

също цветя са от светлина.

29.05.2020 

Смъртта на Дон Кихот

Предаден.

Не веднъж. Не дваж.

Предаван всъщност от години.

Свали доспехите.

Сви своя флаг.

Сърцето като буца лед изстина.

Защо воюваше?

О, не за чест,

нито за славата на свойто име.

А за усмивката,

за онзи жест,

на одобрение от своята любима.

След всяка битка

той се връща у дома,

за да разкаже пак на Дулсинея

за великаните,

триглавата ламя,

и призраците скрити в мавзолея.

Но после - 

огледалото сгреши.

Светицата показа като нощна фея.

Домът се срути.

Хиляди лъжи.

А дамата е всъщност Пампинеа.

Предаден не веднъж.

Обезверен.

Без кон. Без копие. И без доспехи.

Предаде се

и падна поразен.

Смъртта дори дойде като утеха.

13.05.2020

Сбогуване с Малкия принц

Малкият принц е от друга планета.

Населена с феи и полски цветя.

Растящи сред рози гигантски дървета.

(В кутията блее скрита овца.)

Месец от залези. Премествам стола.

Розите имат безбройни бодли.

Но, рошава, моята роза е скрита,

от тигри, от вятър, от мене дори.

Почистих. А после направих закуска.

Но трите вулкана във мене горят.

Царят. Суетният. Алкохоликът.

Всички стремят се към твоята плът.

Фенер запалих тридесет пъти.

Мечтая да мога за миг да поспя.

Но любовта ти е ефимерна,

а аз имам нужда от твърда Земя.

"Човек е самотен и между хора" -

просъска в пустинята мъдра змия.

Лисицата каза обаче със грижа:

"Не са нужни много, а само една!".

Малкият принц постоя и почака.

Гъсеници вечно ще ме гризат.

Змията помогна му с плода на мрака.

"Сбогом" - прошепна и отлетя.

София, 11.05.2020

Мъжествена комедия

Седем са - казват - смъртните гряха
и съм подвластен на всеки от тях.
Желая те сутрин, и денем, и нощем.
И твърде съм алчен, да те деля.

Вкусна си - устните, кожата, всичко!
Обичам с наслада под теб да лежа,
но яростен влизам и те изпълвам.
С усмивка надменна посрещам срама.

Ти ми отвори вратата към Ада.
Вярата рухна. В мрака съм сам.
Минах през всичките кръгове мигом:
призраци, демони - лично ги знам.

Девет са мрачните парещи кръгове.
Съблазън. Измяна. И лицемерие.
Жената на ближния. (А ближен ли е?)
Прахосана обич.
Пропито доверие
(уиски със кола и мъничко лед?).

Всичко разгледах. Всичко проучих.
Вярвай ми, мисля че всичко видях.
Със Дявола даже и договор сключих
(оказа се доста красива жена!).

И ето ме. Тука съм.
От Ада завърнах се.
Донесъл съм даже горещ шоколад.
По-мъдър.
По-силен.
По-либерален.
И с 20 години безспорно по-млад.

9/10.05.2020

Открадната красота (ver 2.0)

Няма ги феите.
Сляп съм за залеза.
Виждам единствено мрака във мен.
Тръгвам към влака.
Заставам на прелеза.
Нощ е поредна след тежък ден.

Ти си обсебена!
Хиляди демони
денем и нощем блуждаят навред.
Само механика.
Без дом. Без обвързване.
Нищо в това не изглежда наред!

Давиш се, виждам,
в море от нещастие.
Затъваш в илюзии ден подир ден.
Пет думи само:
Обичаш,
   Обичаш,
      Обичаш,
         Обичаш,
ОБИЧАШ! ... не мен.

7/8.05.2020 [29.06.2020]

Край без автограф (ver. 2.0)

Седем месеца пълни с лъжи.
Седем демона скрити във мрака.
Бар. Уиски. И гола лежиш.
У дома има ли кой да те чака?

Аз съм някъде. Пак съм на път.
В полунощ фар разкъсва мъглата.
В своите сънища ти си със друг.
Крадешком пишеш с него във чата.

Любовта не е книга-игра.
Любовта не познава измяна.
Всяка дума си има цена.
Прошка после? Не може. Да, няма.

Седма заповед ... Кой ще прости?
То е просто механика. Юда!
Параноя. Дали ще заспим?
Врящ катран или страст до полуда?

В рейтинг листата горе стоиш -
на върха си, с най-многото точки.
Всички знаят за мене. Дали?
Дом смени за пакет със шест плочки.

Краят не е "със автограф"!
Краят неясно е как ще настъпи.
Има много шаблони за епитаф.
Божури. Лалета. Пролет напъпи.

28/04/2020 [29.06.2020]

Къща от карти

Въздушните кули на нощен концерт.

Разходки в „Капана“ и младото вино.

Депресия... После и нещо кърви.

И трудно е някак до мен да те има.

А „Клетници“ с обич изграждат стена!

Красива  си. Денем. И нощем. И в зима.

И приказна баница в „Джумая“.

Неапол, Помпей... Да, време отмина.

Предателство, Похот и Суета!

Три скелета все ще надничат от скрина.

Прасенцето, всъщност покани вълка,

И всичко се срина. Всичко се срина.

20.04.2020

Приемане

Не ме поглеждай с чувство на вина,
ни съжаление. Не ги очаквам.
Бъди каквато си: Жена,
която на живота да се радва!

В началото? Да, има шок.
Гняв го заменя доста грубо.
Депресия. О, твърдо не!
По-скоро - силно такоцубо.

Уискито помага. С лед.
Прости ми, леко съм циничен.
Но няма смисъл от сълзи.
Скандалите не са прилични.

Сладникав край? Горчив финал?
В средата на живота - криза.
За дълъг, сложен сериал,
не мисля. И не ми се влиза.

Приятелство? По-скоро такт
и нощи пълни със тревога.
Обичам те. Това е факт.
Доверие? Не знам. Не мога.

13/04/2020

Ревност под карантина

Дали си мислиш, че съм сляп

Или, че твърде съм наивен?

Зелено значи, че си в чат.

Мълчиш.

                 За някой друг те има.

Очите палаво блестят.

Усмивка лека озарява страните ти.

                  Дали е млад?

                  Сърцето ти с какво ли взима?

Уж - "Лека нощ",

                     но знам - не спиш.

Мълчиш,

                  а месец цял отмина.

                  Уиски с лед.

                 Лекувам, да,

                 сърцето ми е в карантина.

А пролет пак раззелени!

                 В зелено си.

                 Онлайн те има!

Но с дни, със седмици мълчиш.

Вън пролет е.

                 В душата - зима.

Ревнивец?

                Да. Но не - слепец.

                За друг си новата любима.

На тялото езикът...

                Знам.

В леглото... гола...

                Несравнима!

12/04/2020

Приятелска зона

Ти си някъде. Може би с друг.

Аз съм другаде. Може би с някоя.

Твой приятел? Едва ли. Дали?

Мой приятел?...Може би. Някога.

Обич трябва. Без обич боли.

А от тебе струи безразличие.

Чатът - ням.

Телефонът мълчи.

Празен поглед, без капка "обичам те".

Бяхме някога...

Може би.

Да.

Бяхме... имаше...

Беше...

Приличаше...

Празно място в студена кола.

Километри. Мълчим... от приличие.

Празна стая. Студено легло.

Късен разговор и капучино.

Вой. Луната ни гледа.

Горчи.

Без имел.

Май, моментът отмина.

Пропуснато обаждане

Не искам да играя на игри,

в които да съм жертва на богиня.

До мен те няма. Вайбърът мълчи.

И телефонът ти - без звук. Изстивам.

Къде си? Как си? Плачеш ли сама?

Или си с друг - на бар, на кино?

Дали ще преживееш в страх нощта?

Или споделяш с някой страст и вино?

Уж с обич ме поглеждаш сутринта.

Но после ме целуваш с хладни устни.

На тялото езикът? Пак лъжа –

щом за пореден път обаждане пропускаш.

Какво да кажа? Че съм лош съпруг,

и лош баща, и лоша домакиня.

Не готвя вкусно. Калпаво пера.

Колата като бабичка шофирам.

Кусури имам. Знам го. Да, греша.

Студените завивки го доказват.

Но, пак - вдигни или пиши! Сега!

Със тишина не ме наказвай!

Не искам да играя на игри,

Макар че - ти приличаш на богиня.

Дори и с друг да си - отговори!

Защото стига ми и просто да те има.

25.01.2020

Разговор с муза

Добре дошла. Не стой на прага!

Ела до мене! Поседни!
Виж, черното не ти приляга.
Не, не – дантелите ги остави. 

Какво ще пиеш – вино, водка,
или коктейл със гренадин?
Мезето? - Лучец и сельодка,
а за закуска - Аналгин. 

Да, напълнял съм. Заседях се.
Неее! Хич не съм и помъдрял.
Щастлив съм, да(!), че пак видях те,
преди съвсем да стана бял. 

А ти къде се поизгуби?
С кого прекарваше нощта?
Смути се май, че имаш други?
Недей! Нали не сме деца. 

Наздраве, нека да си кажем!
И пак от мен: добре дошла!
Защо си тук – ще си покаже!
Не му мисли, а пий сега!

30.12.2019