Аз съм
никой и нищо за теб.
Просто
някой, когото случайно познаваш.
И е
досадно от мен да получиш букет.
Лесно стих
или пост подминаваш.
С мен,
разбирам, не искаш да пиеш кафе
(Не съм
оня със плочките, зная).
И когато
мечтаеш за СПА, за море,
друг
сънуваш в леглото накрая.
Но пък
всеки понякога има лош ден,
сякаш
Кармата груби шегички обича.
И тогава
спомни си, ела пак при мен.
Аз съм
никой. Но те обичам.
София, 11 юли 2022
Понякога не мога да заспя.
Не е от
стрес.
Кафето не
ме буди.
Но в
спалнята е гробна тишина.
А под
сърцето няма пеперуди.
Излязъл на
терасата - мълча.
Щурците
слушам - свирят като луди.
А теб те
няма.
Бледата
луна ме гледа
и не спира
да се чуди.
Не съм
дете.
Дори не
съм младеж.
Но все
наивно се надявам и те чакам,
накрая все
пак мен да избереш.
Да дойдеш
и да ме прегърнеш в мрака.
Да дойдеш.
Да останеш
през нощта.
И с вик да
стреснеш всички пеперуди.
С целувка
да посрещнем полунощ
и да се
любим чак до изгрев, като луди.
Понякога
не мога да заспя.
А ти
мълчиш.
Изсъхнаха
цветята,
които
взех, и ето ги сега,
щурците
слушат с мен във тишината.
8 юли
2022, София
