ИСКАМ ДА СИ ТУК

 Та значи, ти си мислиш, че ще можеш

от Ада Рая да откъснеш;

студените стоманени огради

далеч от нивите зелени да отблъснеш?!

Та значи, ти си мислиш, че ще можеш,

Успешно фалша да разпръснеш?

И щастието ще намериш,

а болката си ще прекъснеш?

 

А те дали ще са съгласни

Героите с призраци да разменят?

И срещу шепа топла пепел

дървета те дали ще донесат?

А ти самият размени ли пътеката ни през войната

за шефско място в просешкия низ?

Какво предлагаш на пазара –  Уютът хладен, каменист?

Че кой желае вместо огън да има вледеняващ бриз!

 

О, колко искам да си тук!

Със теб сме две изгубени души

В аквариум плуващи без звук,

година след година. И не спираме

да тъпчем опознатата земя.

Но само стари страхове намираме.

О, колко искам да си тук!

Roger Waters, Wish you were here (1975)

Превод: 2 декември 1996, София

Аз си мислех, че зная какво е любов

 Аз си мислех, че зная какво е любов:

Изгрев сниман за теб край морето;

Тиква печена с мед, кроасан с шоколад,

Искрен разказ и стих със кафето.

 

Книга-приказка има с комикс за нас;

И дантелен бралет щом си тъжна;

Без бележка – букет, поднесен в утринен час;

И моментът във който безкрай те прегръщам.

 

„Лека нощ“ в полунощ (и дори ако спиш);

„Добро утро“ и разговор просто така;

Совиньон на балкона... А ти пак трептиш,

мойте устни до твоите щом реша да допра.

 

Но разбирам, грешал съм. И нищо не знам.

Любовта не е страст, нито нежност и грижа.

А е болка от твоята липса. И сам

ще мълча – с буца в гърлото и жарава в очите.

 

София, 8-9 ноември 2021

Снобарско кимоно

Сгушен във снобарско кимоно,

Обкичвам се със накити от дим.

Намерил сигурност в копринените гънки –

говоря без маска, без грим.

Невидими сълзи, пресъхнали някога,

сълзи – никотинови петна.

Спасявам се само във своите думи,

от тях помъдрявам. Жестока шега!

 

Сгушен във снобарско кимоно –

коприна и златни илици –

утринен кошмар препуска

във колабиралите ми зеници.

Духът на безверемнно детство възкръсва,

да изповяда своя грях

пред този бежанец – осиротял

от неверие, мъка и страх.

 

Спасявам се само във храма.

 

Derek William Dick (a.k.a. Fish), Pseudo Silk Kimono (1985)

Превод: 6 април 1998, София

* * * (Не се сърди...)

Не се сърди,

че идваш във съня ми,

че си до мене всяка нощ.

Аз скитник съм

и прося любовта ти.

И ставам чак досадно лош.

 

Да, груб съм –

да ухажвам не умея –

не съм Венециански дож.

Но ти смили се

и не си отивай –

бъди поне в съня ми гост!

 

Пък аз ще те нахраня до насита

със ласките на своята душа.

Ще пиеш от страстта ми преоткрита.

Успях ли вече да те изкуша?

Или нощта

отново ще остане пуста,

а ти ще си в друг нечий сън.

Мен – скитникът –

В сърцето си ще приютиш ли?

Или отново ще нощувам вън

 

23 март 1996, София