Сутрешно кафе

Неусетно час-два отлетяха

В топъл разговор, с чаша кафе.

За квартирата, и за децата,

За уроците, за живота въобще.

Аз се чудех дали да ти кажа,

Но таксито ти вече дойде,

И остана така, като тайна:

Аз дори не обичам кафе.

15 Август 2014

Фата Моргана

***

Ти си Фата Моргана.

Ти си детски мираж.

Лъчезарна, засмяна –

пубертетски типаж.

И си винаги млада

със подстриган бретон,

и с очи тъй големи,

и с усмивка „милион“

Аз от 20 години

Нямам спомени с теб.

Имах срещи, раздели…

И квартири подред.

Със прекрасна съпруга,

С малък син, с дъщеря;

Награден „за заслуги“

и оплют без вина.

Аз съм много различен –

укротен, помъдрял,

понатрупал  умора,

тук-таме побелял.

И живея щастливо –

Сбъднах своите мечти.

Имам дом, и семейство,

и кариера дори.

А жената в съня ми

е застинал пейзаж:

със бретон и без бръчки –

странен детски мираж.

Будапеща, октомври 2014

Паралелна вселена

Сутрин ставам по първи петли

Две филийки намазвам със „крема“

И погалвам две руси глави –

„пет минутки“ оставям да дремнат.

Със колата откарвам ги сам

На училище и на градина.

Ще ги взема обратно оттам

Щом денят безвъзвратно отмине.

После в офиса сядам и пак

нос в монитора сънен забивам.

И изтривам поредния спам,

Че вселена там нейде загива.

Някой някъде – умен физик„

Е открил „паралелна вселена“

Образува се тя от „преди“

И от множество лоши решения.

Позамислих се малко – уви

Май живея в такава вселена.

Щом децата откарвам в зори

А по тъмно чак после ги взимам.

Щом не мога дори на обяд

До жена си да седна, да хапна,

А нагъвам „форнети“ на крак –

Вечно срокове гледам да грабна.

Щом на плажа съм, уж се пека,

А колега припряно ми пише:

„Променихме два реда. Сега.

Гледай бързо да реагираш!“.

Паралелна вселена е тук.

Моят свят е безкрайно различен:

Ден изпълнен със детски смях,

Обед заедно със мойто момиче.

А следобеда вместо кафе,

Вместо дълга работна среща,

Си лежа със мохито в ръце

А морето е хей там отсреща.

Моят свят се побира едвам

В двайсет дни през годината дълга

А останалото е уви

Паралелна вселена. И мъка.

 18.08.2014

Малката русалка

Морето я изхвърлило край плажа –

Русалка с пиърсинг и татуирани гърди.

Краката й обути във кубинки.

От водката – помътени очи.

Усмихва ми се мило, по русалски,

С ръцете нежни страстно ме прегъръща.

Навежда се към скута ми и ето:

Започва тихичко, любовно... да повръща.

18.08.2014