Аз
виждам белезите ти, безспорно.
И
раните ти - още са открити.
Не
ме e страх с любов да ги превържа.
Обичам
да те гледам във очите.
Готов
съм всеки белег да погаля.
И
всяка рана да целуна, за да мине.
Не
се страхувай, че ще си отида.
Или
в кафез, че ще оставя да изстинеш.
Обичам
те. Макар че ти е трудно,
сега
да го повярваш. Усмихни се!
И
ти да ме обикнеш ще почакам.
Не
се страхувай! Няма да ми мине.
София, 7 октомври 2022
