Няма кой да отваря вратите
и синигери
да си лови.
На кого ще
приписвам белите?
За цветята
кого ще виним?
Полунощ.
Пак седя на дивана
И те чакам
да дойдеш. Ела!
Ето сам
съм... Но тебе те няма
да
помъркаш полека, едва.
Всички
спят през нощта и е тихо.
А при теб
ще е все тишина.
Спинкай,
Мъхче, коте игриво.
В мир
почвай, в цветна леха.
Някой ден,
зная, пак ще се срещнем.
Всички
котета малки, добри,
вярвам
мъхести ангели стават
и ни пазят
от силите зли.
Някой ден,
зная, пак ще се срещнем.
Ще се сгушиш отново, нали,
топка мъхесто щастие мило?
И тогава ще спре да боли.
София
