Цветя и сезони

Слънчогледи и рози.

Букет от лалета.

Клончета люляци.

Полски цветя.

С теб несравними са:

Залезно цвете,

родено от пъстър сноп светлина.

Априлските облаци -

свъсени, черни -

донесоха буря.

Изсипаха град.

Но майският вятър

прогони тъмата

и ето я - грейнала двойна дъга.

Юни настъпва

с нова надежда

за слънце, за обич,

за синя луна.

Морето ни чака,

а тайничко знаем,

че в пясъка даже се гушат цветя.

Септември, октомври -

денят се стопява.

И зимата идва

със скреж и мъгла.

Стъклата рисува,

а фините шарки

също цветя са от светлина.

29.05.2020 

Смъртта на Дон Кихот

Предаден.

Не веднъж. Не дваж.

Предаван всъщност от години.

Свали доспехите.

Сви своя флаг.

Сърцето като буца лед изстина.

Защо воюваше?

О, не за чест,

нито за славата на свойто име.

А за усмивката,

за онзи жест,

на одобрение от своята любима.

След всяка битка

той се връща у дома,

за да разкаже пак на Дулсинея

за великаните,

триглавата ламя,

и призраците скрити в мавзолея.

Но после - 

огледалото сгреши.

Светицата показа като нощна фея.

Домът се срути.

Хиляди лъжи.

А дамата е всъщност Пампинеа.

Предаден не веднъж.

Обезверен.

Без кон. Без копие. И без доспехи.

Предаде се

и падна поразен.

Смъртта дори дойде като утеха.

13.05.2020

Сбогуване с Малкия принц

Малкият принц е от друга планета.

Населена с феи и полски цветя.

Растящи сред рози гигантски дървета.

(В кутията блее скрита овца.)

Месец от залези. Премествам стола.

Розите имат безбройни бодли.

Но, рошава, моята роза е скрита,

от тигри, от вятър, от мене дори.

Почистих. А после направих закуска.

Но трите вулкана във мене горят.

Царят. Суетният. Алкохоликът.

Всички стремят се към твоята плът.

Фенер запалих тридесет пъти.

Мечтая да мога за миг да поспя.

Но любовта ти е ефимерна,

а аз имам нужда от твърда Земя.

"Човек е самотен и между хора" -

просъска в пустинята мъдра змия.

Лисицата каза обаче със грижа:

"Не са нужни много, а само една!".

Малкият принц постоя и почака.

Гъсеници вечно ще ме гризат.

Змията помогна му с плода на мрака.

"Сбогом" - прошепна и отлетя.

София, 11.05.2020

Мъжествена комедия

Седем са - казват - смъртните гряха
и съм подвластен на всеки от тях.
Желая те сутрин, и денем, и нощем.
И твърде съм алчен, да те деля.

Вкусна си - устните, кожата, всичко!
Обичам с наслада под теб да лежа,
но яростен влизам и те изпълвам.
С усмивка надменна посрещам срама.

Ти ми отвори вратата към Ада.
Вярата рухна. В мрака съм сам.
Минах през всичките кръгове мигом:
призраци, демони - лично ги знам.

Девет са мрачните парещи кръгове.
Съблазън. Измяна. И лицемерие.
Жената на ближния. (А ближен ли е?)
Прахосана обич.
Пропито доверие
(уиски със кола и мъничко лед?).

Всичко разгледах. Всичко проучих.
Вярвай ми, мисля че всичко видях.
Със Дявола даже и договор сключих
(оказа се доста красива жена!).

И ето ме. Тука съм.
От Ада завърнах се.
Донесъл съм даже горещ шоколад.
По-мъдър.
По-силен.
По-либерален.
И с 20 години безспорно по-млад.

9/10.05.2020

Открадната красота (ver 2.0)

Няма ги феите.
Сляп съм за залеза.
Виждам единствено мрака във мен.
Тръгвам към влака.
Заставам на прелеза.
Нощ е поредна след тежък ден.

Ти си обсебена!
Хиляди демони
денем и нощем блуждаят навред.
Само механика.
Без дом. Без обвързване.
Нищо в това не изглежда наред!

Давиш се, виждам,
в море от нещастие.
Затъваш в илюзии ден подир ден.
Пет думи само:
Обичаш,
   Обичаш,
      Обичаш,
         Обичаш,
ОБИЧАШ! ... не мен.

7/8.05.2020 [29.06.2020]