Добър ден, д-р Юнг

     Добър ден, доктор Юнг,
Да, сънувах кошмар.
Ето, жлъчката пак ме присвива.
... Автобус...
            -  Гестарн?*
Найн!**
Вчера беше наред.
... Спирка... улица... прашна и сива...
 
Не отричам.
О, стига!
Не ми се мръщи.
Просто сън, но съвсем хаотичен.
... автобус...
Хванах, да, а във него седим
аз, тълпа, и любимо момиче.
 
Но разбираш, нали?
Тя е пак със бретон.
Тя е същата – 30 години.
... автобус ...
Не, то никога не е било.
            - Зи ист геганген?***
Май не схващаш?
Прости ми.
 
Няма случка.
Небивало.
Не е било!
Просто сън, но на 30 години.
И на немски, те моля, не ми говори.
Не разбирам.
Да, глювайн**** – сипи ми!
 
Всеки губи в живота си свойта любов.
Всеки губи и сън, и надежда.
Рубикуб само с бели, еднакви стени.
Нареден. Но се преподрежда.
 
...Автобус...
                    - Тон амур? *****
„Да, любов!“ – изкрещи!
Май до обич всичко се свежда.
После... мухльо...
Аз те пазя дори и с открити гърди.
Ти в гърба ми със нож ме пробождаш.

      ... Автобус...
Няма спирка. Въртим се във кръг.
                        -  Рингщрасе?******
Немски пак?!
Но позна булеварда.
И отбивки.
И множество кални завои.
Надпревара – без край, без награда.
  
В движение скачам.
(а и така се качих).
Всъщност някъде тук се събуждам.
Но ръцете ѝ... да, в съня ми за ръце се държим.
А очите ѝ...
Още ги виждам.
_____________
* gestern (нем.) – вчера
** nein (нем.) – не
*** Sie ist gegangen (нем.) – Тя си отиде
**** Glühwein (нем.) – греяно вино

     ***** ton amour (фр.) – твоя любов

     ****** Ringstraße (нем.) – околовръстен път

 
София, 6.12.2022

*** (Аз виждам белезите ти)

Аз виждам белезите ти, безспорно.

И раните ти - още са открити.

Не ме e страх с любов да ги превържа.

Обичам да те гледам във очите.

 

Готов съм всеки белег да погаля.

И всяка рана да целуна, за да мине.

Не се страхувай, че ще си отида.

Или в кафез, че ще оставя да изстинеш.

 

Обичам те. Макар че ти е трудно,

сега да го повярваш. Усмихни се!

И ти да ме обикнеш ще почакам.

Не се страхувай! Няма да ми мине.

 

София, 7 октомври 2022 

Сбогом, Мъхче

Няма кой да отваря вратите

и синигери да си лови.

На кого ще приписвам белите?

За цветята кого ще виним?

 

Полунощ. Пак седя на дивана

И те чакам да дойдеш. Ела!

Ето сам съм... Но тебе те няма

да помъркаш полека, едва.

 

Всички спят през нощта и е тихо.

А при теб ще е все тишина.

Спинкай, Мъхче, коте игриво.

В мир почвай, в цветна леха.

 

Някой ден, зная, пак ще се срещнем.

Всички котета малки, добри,

вярвам мъхести ангели стават

и ни пазят от силите зли.

 

Някой ден, зная, пак ще се срещнем.

Ще се сгушиш отново, нали,

топка мъхесто щастие мило?

И тогава ще спре да боли.

София

15/16 септември 2022

Сънувах те във светлосиньо

Сънувах те във светлосиньо -

прекрасен нежен сутиен,

с изящни чашки и банели -

застанала така пред мен.

 

В хотел, със спуснати завеси,

и май във него сме били -

едно щастливо малко бягство

от делничните сиви дни.

 

Почти не спахме - знаеш как е,

балконче, чаша Совиньон,

но оцеляхме до закуска:

яйца, кафенце и бекон.

 

Сънувах те във светлосиньо.

Две части спомен, три - мечта.

Не се чуди, че се усмихвам,

или че идвам със цветя.

 

Крапчене,

21.08.2022

Никой

Аз съм никой и нищо за теб.

Просто някой, когото случайно познаваш.

И е досадно от мен да получиш букет.

Лесно стих или пост подминаваш.

 

С мен, разбирам, не искаш да пиеш кафе

(Не съм оня със плочките, зная).

И когато мечтаеш за СПА, за море,

друг сънуваш в леглото накрая.

 

Но пък всеки понякога има лош ден,

сякаш Кармата груби шегички обича.

И тогава спомни си, ела пак при мен.

Аз съм никой. Но те обичам.

 

София, 11 юли 2022 

Понякога не мога да заспя

Понякога не мога да заспя.

Не е от стрес.

Кафето не ме буди.

Но в спалнята е гробна тишина.

А под сърцето няма пеперуди.

 

Излязъл на терасата - мълча.

Щурците слушам - свирят като луди.

А теб те няма.

Бледата луна ме гледа

и не спира да се чуди.

 

Не съм дете.

Дори не съм младеж.

Но все наивно се надявам и те чакам,

накрая все пак мен да избереш.

Да дойдеш и да ме прегърнеш в мрака.

 

Да дойдеш.

Да останеш през нощта.

И с вик да стреснеш всички пеперуди.

С целувка да посрещнем полунощ

и да се любим чак до изгрев, като луди.

 

Понякога не мога да заспя.

А ти мълчиш.

Изсъхнаха цветята,

които взех, и ето ги сега,

щурците слушат с мен във тишината.

 

8 юли 2022, София

Депресия

Няма те.

Някъде, сгушена в себе си,

криеш се,

бягаш,

от мен и света.

Тъжна.

Самотна.

В развлечена тениска

търсиш домашен уют.

Тишина.

 

Някой небрежно разбил е сърцето ти.

Аз ли бях?

Той ли бе?

Или не го знам?

Можеш да дойдеш.

Да ми разкажеш.

Без да те съдя.

Без страх и без срам.

 

Бил съм там.

Празен.

Объркан.

Отчаян.

Предаден.

Излъган.

И подигран.

Във огледалото – призрачна сянка

и тук съм уж,

но винаги някъде другаде,

в тълпата от хора - но някакси сам.

 

Така че, разбирам те.

Ще те почакам:

седмица, месец или цял сезон.

Но имаш ръцете ми,

рамото,

плещите...

Да, и сърцето.

Във бурите мога да бъда подслон.

Мога с ръцете си да те издърпам

и после в прегръдка да те държа.

На рамото можеш да си поплачеш.

Ще те погаля и утеша.

На плещите твоя товар ще поема,

докато си стъпиш пак на крака.

А пък сърцето (знам, малко банално) -

ще те обича и след смъртта.

 

11 юни 2022

Най-странните сънища

Най-странните сънища често са с теб.

Яхнали жаби, в речни канали, 

хапваме облаци вместо памук.

И после, разбира се, дракони галим.

Мажем се с тиня, като с течен сапун.

Душът е лесен - това сме разбрали -

трябва ни само розов мамут,

да го нахраним със патладжани.

Шарени. Весели. Пълни с любов.

Усмихната. Грееща. Ти ме прегръщаш.

"Обичам те" - шепнеш ми, все пак е сън

и най-невъзможното лесно се случва.

София, 8 май 2022

Почти като приказка

Принцесата бе свикнала преди

да се разхожда с всякакви жабоци:

високи, ниски, често със бради,

светици или такива със пороци.

Отраснала във двора на Кашчей,

привикнала на криво огледало,

прасенце, вместо принц-свинар,

избра принцесата, в комплект със кречетало.

Затворен в замък един Малък принц,

с годините във Звяра се превърна.

Две рози - нежни, с мънички бодли -

под стъглен похлупак обгърна.

"Къде е Звярът?" - питате. Умря.

Жабоци пак принцесата привиква.

С един от тях след бала окъсня

и в крайна сметка се превърна в тиква.

София, 21.04.2022 

*** (Обичам те нежно...)

Обичам те нежно

и чисто.

По детски наивно.

И те сънувам поредна нощ.

Усмихната.

Тъжна.

Понякога плачеща.

С пижама.

Облечена.

И по бельо.

Целувам косата ти.

Целувам сълзите.

И устните -

в крайчеца,

невинно (почти).

И те прегръщам.

И е толкова хубаво,

докато будилникът не иззвъни.

 

А после?...

В просъница,

спъвам се в чехлите.

Няма те.

Няма надежда дори,

сутрин до мен да си, щом се събудя.

Но пак се усмихвам.

Нощем - заспя ли,

знам, че отново ще се появиш.

София, 18/04/2022

Поне на сън

Сънувах те.

Не, нищо еротично

и нищо, от което те е срам.

Прегърнахме се -

при случайна среща

във кафене.

Къде ли?

Ами... сън. Не знам.

 

Не бе сама, разбира се.

Логично,

аз също не бях влязъл сам.

Прегърнахме се.

Силно, но все пак - платонично,

и дълго, дълго - но до там.

 

А ти мълча - като русалка малка,

излязла на разходка с твоя принц.

"Добре си значи" - тихо ти прошепнах -

и ти изпърха с мигли, с нежен грим.

 

Събудих се усмихнат. Макар  - Ето,

сънят стопи се като розов дим.

Но ти все още ми се гушиш във сърцето.

А аз поне на сън съм твой любим.

 

23 февруари 2022

Валентинка, ver.2/2022

Да, липсваш ми,

но няма да ти го напиша.

Ти знам, че нямаш интерес,

към стиховете ми,

към нежността,

Към нищо,

което да те свърже с мен.

 

И казваш ми, че скъп съм ти,

Но виждам,

че вече спрях за теб да съществувам.

Обичам те, но ще го премълча.

Макар че искам,

цяла нощ да те целувам.

 

Начало ново.

Всичко се забравя.

Но ти помни: огромен е светът,

А в моето сърце гори огнище,

за теб,

ако изгубиш своя път.

  

14.02.2022, Хисаря