Сърцето си ти дадох без лъжа.
Без тайни.
Без фалшиви обещания.
Планирана спонтанност.
Без цветя.
На спирката - целувка и признание.
Не съм красив.
Ни мургав. Ни висок.
(Знам - обичайните предпочитания).
Но мога да съм верен -
чак до гроб.
Бих те целувал до последното дихание.
Не съм ни умен,
нито сръчен,
Ни - богат.
(И много други "нито", знам
това).
Но съм грижовен. И отдаден.
Запознат - с най-нежните милувки на
страстта.
Стоя пред теб с разкъсана душа.
Предаден от приятел.
Без терзания.
Но лоша дума няма да река.
Ръка не вдигам.
Нямай колебания!
Мълчиш.
Усмихваш ми се. До кога?
Изчезваш. Идваш.
Просто - разкажи ми.
От месеци не мога да заспя.
Кога гъсениците стават какавиди?
Обичаш рози.
Всякакви цветя.
Но с мен в стомаха нямаш пеперуди.
Сърцето си ти дадох, без лъжа.
Къде си? Как си?
Пътя ли изгуби?
Или намери го,
но с някой друг.
Това ли ще е? Вече
ще сме чужди?
Аз всичко бих
разбрал,
но не мълчи.
Ела! Гушни се! Смей се! Поплачи!
София, 16/11/2020
