Земята поти се и облаци
плачат.
Облачна случи се май
пролетта.
Кратка. Открадната. Като
целувка
за сбогом, в спряла за
малко кола.
Калните локви в парка
прескачам.
В бистрите - шляпам. Като
деца.
Хора минават. "Луд ли
съм?" - питат.
А аз крадешком те държа за
ръка.
Забързани. Свъсени. И
омърлушени.
Край мене минават стотици
лица.
А аз се усмихвам. Тука си.
Пролет е.
Преражда се вярата във
любовта.
