Оставих любовта на пейка в парка.
Разрошена. Разплакана. Сама.
Признавам, уморих се да те чакам
и нощем да не мога да заспя.
"Едно кафе" е казват кратко
време.
Но вечност е, щом пиеш го със друг.
И друг щом може с поглед да те гали.
А аз отчаян да те чакам тук.
Оставих любовта на терминала.
С букет от неизпратени цветя.
Тълпа от маски шумно преминава.
Помахах. Гол. Но пак не ме видя.
А всеки полет пътници си има.
Различни класи - същото кафе.
И Принцът на Екзюпери замина.
Дано поне се чувстваш по-добре.
Оставих любовта на празна спирка.
Целунахме се. Помниш го. Нали?
А после някак всичко се обърка.
А после всичко някак си се промени.
Сбогувам се, но знам че ще ми липсваш.
И всъщност липсваш ми и в този миг.
"Любов от разстояние" -
сюрреализъм,
като картина на Рьоне Магрит.
София/Братислава, 29.09.2021
