Не мога да си купя любовта ти
с подаръци или с букет цветя.
Звъня. Не отговаряш. Игнорираш.
А виждам, че си с телефон в ръка.
Загубих те. Дали въобще те имах?
Целувка. Спирка... като на шега.
Усмивката ти. Блясъкът в очите.
Кажи ми, Обич, бяха ли игра!?
Сънуваш друг. И нямаш пеперуди.
А времето тече като река.
Не мога да спечеля любовта ти,
но стих не пречи да ти посветя.
Не прося обич. Страст не се купува.
Подаръкът ми беше от душа.
Щастлив съм, ако знам, че си щастлива.
Това е. Толкоз. Сбогом за сега.
София, 13.02.2021
