Три
години отминаха сякаш бе миг.
Над
хиляда безсъници в празни завивки.
Куп
болезнени спомени от разбити мечти.
Само
капка любов във крайпътна отбивка.
По
врата ти остана от моя парфюм.
Но не
зная дали пък това ти харесва.
Пак
изчезна. Мълчиш. Идваш само насън.
И
каквото да кажа все ще е грешка.
В
рамка сложи ме. Шепнеш ми, че съм ти скъп.
Само
думи. На практика вечно те няма.
И не
мога да бъда приятел, щом друг,
предпочиташ
да седне до теб на дивана.
Все
по-рядко остава ни време за нас.
Все
по-рядко цветята ми радост ти носят.
Незабравки
- защото ще тръгвам на път.
Не е обич
щом трябва все да я прося.
8 май 2023, София
