Пропуснато обаждане

Не искам да играя на игри,

в които да съм жертва на богиня.

До мен те няма. Вайбърът мълчи.

И телефонът ти - без звук. Изстивам.

Къде си? Как си? Плачеш ли сама?

Или си с друг - на бар, на кино?

Дали ще преживееш в страх нощта?

Или споделяш с някой страст и вино?

Уж с обич ме поглеждаш сутринта.

Но после ме целуваш с хладни устни.

На тялото езикът? Пак лъжа –

щом за пореден път обаждане пропускаш.

Какво да кажа? Че съм лош съпруг,

и лош баща, и лоша домакиня.

Не готвя вкусно. Калпаво пера.

Колата като бабичка шофирам.

Кусури имам. Знам го. Да, греша.

Студените завивки го доказват.

Но, пак - вдигни или пиши! Сега!

Със тишина не ме наказвай!

Не искам да играя на игри,

Макар че - ти приличаш на богиня.

Дори и с друг да си - отговори!

Защото стига ми и просто да те има.

25.01.2020

Разговор с муза

Добре дошла. Не стой на прага!

Ела до мене! Поседни!
Виж, черното не ти приляга.
Не, не – дантелите ги остави. 

Какво ще пиеш – вино, водка,
или коктейл със гренадин?
Мезето? - Лучец и сельодка,
а за закуска - Аналгин. 

Да, напълнял съм. Заседях се.
Неее! Хич не съм и помъдрял.
Щастлив съм, да(!), че пак видях те,
преди съвсем да стана бял. 

А ти къде се поизгуби?
С кого прекарваше нощта?
Смути се май, че имаш други?
Недей! Нали не сме деца. 

Наздраве, нека да си кажем!
И пак от мен: добре дошла!
Защо си тук – ще си покаже!
Не му мисли, а пий сега!

30.12.2019