Сърце рисуваш в пясъка с ръка.
И мило име вътре ще напишеш.
Не знам обаче аз ли съм това.
Не вярвам още пак, че ме обичаш.
И аз съм като мечката - кърви,
от стореното, но ще ми премине.
Обидата остава. Разбери,
за нея ще ми трябва друго биле.
Наивната и чистата любов ги няма.
Избягаха със феите от мрака.
"Сега съм друг, макар един и същ..."
Ти недоверие пося. Какво очакваш?
Букетите със Еньови цветя посърнаха.
А слънчогледът дълго плака.
Без угризение. Без грам тъга.
Виж, името му - още е във чата.
Разбирам. Зная. Хиляди сълзи
от мен си плакала със всяка клетка.
И пръстенът го няма. Но гори
ръката от престъпената клетва.
Не съм слепец. И множество врати
дори към непознати те очакват.
Аз те приех. Но продължаваш да държиш,
резервни ключове от няколко палатки.
Сърце рисуваш в пясъка с ръка.
А после с крак набързо го замазваш.
Ще трябва повече, а не една вълна.
За бягство плана трябва да забравиш.
