Поне на сън

Сънувах те.

Не, нищо еротично

и нищо, от което те е срам.

Прегърнахме се -

при случайна среща

във кафене.

Къде ли?

Ами... сън. Не знам.

 

Не бе сама, разбира се.

Логично,

аз също не бях влязъл сам.

Прегърнахме се.

Силно, но все пак - платонично,

и дълго, дълго - но до там.

 

А ти мълча - като русалка малка,

излязла на разходка с твоя принц.

"Добре си значи" - тихо ти прошепнах -

и ти изпърха с мигли, с нежен грим.

 

Събудих се усмихнат. Макар  - Ето,

сънят стопи се като розов дим.

Но ти все още ми се гушиш във сърцето.

А аз поне на сън съм твой любим.

 

23 февруари 2022

Валентинка, ver.2/2022

Да, липсваш ми,

но няма да ти го напиша.

Ти знам, че нямаш интерес,

към стиховете ми,

към нежността,

Към нищо,

което да те свърже с мен.

 

И казваш ми, че скъп съм ти,

Но виждам,

че вече спрях за теб да съществувам.

Обичам те, но ще го премълча.

Макар че искам,

цяла нощ да те целувам.

 

Начало ново.

Всичко се забравя.

Но ти помни: огромен е светът,

А в моето сърце гори огнище,

за теб,

ако изгубиш своя път.

  

14.02.2022, Хисаря