Поех на път без първите петли
с кафе в ръка да
седна да изчакам.
От изгрева
сърцето ми кърви.
След залеза се
лутам сам във мрака.
Душата ми е
празна. Кухина –
раззинала от
буреносен вятър.
Панелен вход.
Заключена врата.
Кондом в тревата мазно
се подмята.
Мълчим. Стоим в
ужасна тишина.
В стомаха вече
няма пеперуди.
Гняв. Похот.
Просто суета?
Не мога да отгатна
твойте нужди.
Добре ли си?
Заспиваш ли сега?
Душата ми ехти от
празнотата.
Без срам. Без
чувство за вина.
Това ли ще е все
от тук нататък?
На ъгъла застанал
„Малък принц“
говори нещо тихо
със змията.
Глупак. Наивник. Не
е слон в боа,
а е история по-стара
от земята.
26/10/2020
