Нищо, никъде и поотделно

И тази нощ ще се опитам да не спя.

Защото знам, в съня ми пак ще дойдеш.

Но ти си призрак. Привидение. Мечта.

И любовта ми няма как да те докосне.

 

От опит знам, че дълго ще мълчиш.

Крещя от болка, ала няма да ме чуеш.

Ако преглътна чаша с бучиниш,

ще те накара ли поне да ме прегърнеш?

 

Смуут джаз си пускам в два след полунощ.

Небивал спомен в стон на нежно чéло.

Със теб сме заедно, но във друг живот.

А в този: нищо, никъде и поотделно.

 

София, 26.03.2023

Празник

Днес е ден, като всеки друг ден.
Цифра мъничка от календара.
А е празник. Така де, за мен.
Макар че в момента те няма.
 
Ставам. Душче. И слагам парфюм.
Крача сам, но с широка усмивка.
Днес ще дойдеш. Без много шум,
до сърцето си ще те притисна.
 
Но е вечер. Отново съм сам.
Скоч си сипвам във чаша голяма.
Днес е ден, като всеки друг ден.
Ти изчезваш - мълчиш и те няма.
 
София, 20.03.2023

И все така

Очите си изплаках преди три лета.

Ръцете си почупих с удари в стената.

Любов не купих, но останах без душа.

И все така ще е от тук нататък.

 

Сърцето си събрах едва-едва:

с ръбати шевове и дупка по средата.

Но няма нощ, в която да поспя.

И все така - горчи ми във устата.

 

Загубих вярата си в любовта.

Ти сякаш искрена си. Но си зная,

че няма как отново да се доверя.

И все така ще е до края.

 

София, 10.03.2023

Не мога да опиша нежността

Не мога да опиша нежността,

която ме обзема щом те видя.

Прегръщам те. Задържам те така.

И се превръщам във гигантска какавида.

 

В сърцето ми се блъскат и летят...

Рояк - поне от триста пеперуди!

По бузата целувам те едва,

но там, където под косата ти се губи.

 

Очите ти зелени са. Почти.

Но, не, не бих ги кръстил "изумруди".

Очите ти са "океан". Море -

в мига преди от бурята да се накъдри.

 

А устните ти - нежен розов цвят -

проблясват леко, шепнат мили думи.

И ето ме замаян, запленен, стоя пред теб...

Постой и ти! Не искам да се будя.

София, 03.03.2023 г