Мълчиш. Изчезваш за пореден път.
„Усмихвай се!“ –
за сбогом ми поръча.
Без теб безкраен
е дори мигът.
И в карусел не
спирам все да тъпча.
Не ми остави
тишина. Крещя,
докато пея тъжни
песни.
Без теб съм кух.
И ето ме – кънтя.
Душата ми я няма.
Има бездна.
Сърцето ми
захвърли – ей така.
На спирката
остана да те чака.
А ти се метна в
рент-а-кар кола.
Не спя. Без теб
съм просто сянка.
Разбирам те. И гняв,
и срам,
и малко страх след него ти остана.
Но аз съм тук, до
теб. И знам -