Обичам те нежно
и чисто.
По детски наивно.
И те сънувам поредна нощ.
Усмихната.
Тъжна.
Понякога плачеща.
С пижама.
Облечена.
И по бельо.
Целувам косата ти.
Целувам сълзите.
И устните -
в крайчеца,
невинно (почти).
И те прегръщам.
И е толкова хубаво,
докато будилникът не
иззвъни.
А после?...
В просъница,
спъвам се в чехлите.
Няма те.
Няма надежда дори,
сутрин до мен да си, щом
се събудя.
Но пак се усмихвам.
Нощем - заспя ли,
знам, че отново ще се
появиш.
София, 18/04/2022
