Най-странните сънища често са с теб.
Яхнали жаби, в речни канали,
хапваме облаци вместо памук.
И после, разбира се, дракони галим.
Мажем се с тиня, като с течен сапун.
Душът е лесен - това сме разбрали -
трябва ни само розов мамут,
да го нахраним със патладжани.
Шарени. Весели. Пълни с любов.
Усмихната. Грееща. Ти ме прегръщаш.
"Обичам те" - шепнеш ми, все пак е сън
и най-невъзможното лесно се случва.
София, 8 май 2022
Принцесата бе свикнала преди
да се разхожда с всякакви жабоци:
високи, ниски, често със бради,
светици или такива със пороци.
Отраснала във двора на Кашчей,
привикнала на криво огледало,
прасенце, вместо принц-свинар,
избра принцесата, в комплект със кречетало.
Затворен в замък един Малък принц,
с годините във Звяра се превърна.
Две рози - нежни, с мънички бодли -
под стъглен похлупак обгърна.
"Къде е Звярът?" - питате. Умря.
Жабоци пак принцесата привиква.
С един от тях след бала окъсня
и в крайна сметка се превърна в тиква.
София, 21.04.2022
