22.3.24

Носталгия

Вчера бе някога, преди 30 години.

Прашни писма се усмихват в кашон.

Плажни огньове. Китари. Момичета.

„Гробница“: водка, с уиски, коняче и ром.

 

Вчера бе някога, почти деветнайсет.

Ледено гмуркане в Балтийско море.

Ферибот. Сауна. И хефевайсе*.

Малка принцеса държа на ръце.

 

Вчера бе някога, на единайсет.

Бясно шофирам преди полунощ.

Нов дом. Проекти. Стена с олеандри.

Маса с гарафа имиглико**.

 

Вчера бе само преди пет години.

Пак препрочитам "Малкият принц".

Къща от карти под карантина.

Скочът? Блендиран и поне пинт.

 

Вчера ще дойде на спирката утре.

Бавна целувка за лека нощ.

Липсваш ми. Смуут джаз пиано.

Нощно кафе и, разбира се, ром.

 

24.02.2024

София

 

* Hefeweizen (нем.) вид нефилтрирана пшенична немска бира

** Ημίγλυκο (гр.) вид гръцко „полусладко“ вино

23.1.24

Този вид хора

Направих каквото можах.

Дадох ти колкото имах.

Обикнах те силно. Без страх.

Чаках те над три години.

 

По първи петли сладолед?

Разбира се, грабвай го бързо!

За всяка идея заставам до теб.

Усмихвам те, даже когато си тъжна.


Животът е пълен с лимони и с мед.

Сега ще се гушкаме, друг път ще спорим.

Пийни лимонада! Искаш ли лед?

Аз съм от този вид хора.

 

Но спрях да сънувам. Няма те там.

Бавно отпивам от чашата с рома.

В спалнята вечер не си лягам сам:

два куфара чакат и три кашона.

 

София, 22.01.2024