Поплъзновение

Ако бях със 15 години по-млад,

Ако бях по-висок с 8 инча,

Ако вместо закръглен и мъхест тумбак,

Имах плосък корем ('баси кича!)

 

Ако имах талант на добър рисувач,

на джуджета, гиганти и амазонки,

щеше нощем да ме сънуваш със страст,

да ми пращаш целувки и сладки муцунки.

 

Но не съм. Аз съм просто драскач.

Но пък зрял (затова - саркастичен).

С две деца покрай мен - свирен мач.

Как такъв като мен да обичаш?

 

Уморен. Недоспал. "Стар коцкар" -

зад гърба ми така ме наричаш,

и вулгарна твърдиш, че е моята страст,

неспособен съм, мислиш, да те обичам. 

 

Ако бях... Но не съм. И не бях.

Обичта си ти дадох наивно. Изцяло.

"Поплъзновение"? Сигурно. Да. Смъртен грях -

но не спирам да мисля за твоето тяло.

 

Ето тайната: ти си душевен покой.

Искам гушната с часове да те обичам.

"Поплъзновение", "вулгарен, "коцкар" -

о, Любов, май тотално си сбъркала пича.

София, 31/03/2021

Тантра

Бавно.

Бавно.

Приплъзвам ръка.

Плъзвам всъщност върха на пръстите.

Бавно.

Бавно.

Потрепваш.

Изпадаш в екстаз.

Замижаваш.

Широко отваряш очите.

 

Бавно.

Бавно.

Извиваш гръбнак.

После нокти в гърба ми забиваш.

И прошепваш ми: "Пак".

"Още! Пак!". И крещиш,

а с бедрата си ме обвиваш.

 

Бавно.

Бавно.

Космичен поток

през гръбнака ти в миг преминава.

Нишки сребърни,

Златни влакна

те обгъщат. И се взривяваш.

 

Бавно.

Бавно.

Поемаш си дъх.

Как така? Аз нима продължавам.

Бавно.

Ето, развързвам възли

и полека те освобождавам.

Имаш друг.

Да, разбира се, знам.

Чувствам нишки, следи и бариери.

Бавно.

И той остава някъде там.

Бавно.

И го забравяш.

 

Имаш прелестни, нежни гърди.

Кожа мека като коприна.

Бавно.

Бавно.

Езикът върви все надолу.

И долу се впивам.

Нежно.

Нежно.

Рисувам с език.

Бавно.

Нежно.

И се разтопяваш.

Огън пламва.

Отново гориш.

Рязко.

Рязко.

И пак се взривяваш.

София, 27/03/2021

Вулгарно

Красива си.

Обичам да те гледам.

И мога да те гледам с часове.

 

Събличам те.

Със поглед те събличам.

Гърдите. Ханша. Целите нозе.

 

Докосвам те.

Полека те докосвам.

Треперя - ето - сякаш съм дете.

 

Целувам те.

По устните. Във края.

И те прегръщам здраво със ръце.

 

Обичам те.

Вулгарно те обичам.

Обичам те със цялото сърце.

 

Завинаги.

Болезнено. Банално.

Ще бъда тук. Дано го разбереш.

 

22.03.2021, София 

Непростен

Измина приблизително година

В която счупен бях. Но се събрах.

Не можех да работя. Ни да мигна.

Светът ми срина се. Изгубен бях.

 

Но после те намерих. Не отричай!

Въздушни кули смело построих.

Бях Малък принц. Любим? Обичан?

И книга на мечтите сътворих.

 

Поисках прошка, но не я получих.

От твоето мълчание разбрах:

Ненужен.

Непотребен.

Нежелан.

И всичко се превърна пак на прах.

София, 16.03.2021