На хоризонта луната изгрява:
наръфано късче от
мандарина.
Виолетови облаци с огнена грива.
Камъче бяло и дъх на
смокини.
Последният залез в
края на лятото
винаги
носи и малко тъга.
Солени спомени.
Слънце. Мохито.
Разбирам те, знаеш. „Чао“, за сега.
На хоризонта луната изгрява:
наръфано късче от
мандарина.
Виолетови облаци с огнена грива.
Камъче бяло и дъх на
смокини.
Последният залез в
края на лятото
винаги
носи и малко тъга.
Солени спомени.
Слънце. Мохито.
Разбирам те, знаеш. „Чао“, за сега.
Юнска нощ. Аромат на липи.
Звън на чаши с пенливо шампанско.
Полунощ. Ала никой не спи.
Женски вик от щастливо блаженство.
Пълнолуние. Пясъчен плаж.
Гларус стреснат със крясък отлита.
Ти си с друг. Аз - отчайващо сам.
"Утре" ясно е - води до
"Никога".
Варна, 21.06.2024
Вчера бе някога, преди 30 години.
Прашни
писма се усмихват в кашон.
Плажни
огньове. Китари.
Момичета.
„Гробница“:
водка, с уиски, коняче и ром.
Вчера
бе някога, почти деветнайсет.
Ледено
гмуркане в Балтийско море.
Ферибот.
Сауна. И хефевайсе*.
Малка
принцеса държа на ръце.
Вчера
бе някога, на единайсет.
Бясно
шофирам преди полунощ.
Нов дом. Проекти. Стена с олеандри.
Маса с
гарафа имиглико**.
Вчера
бе само преди пет години.
Пак
препрочитам "Малкият принц".
Къща
от карти под карантина.
Скочът?
Блендиран и поне пинт.
Вчера
ще дойде на спирката утре.
Бавна
целувка за лека нощ.
Липсваш
ми. Смуут джаз пиано.
Нощно
кафе и, разбира се, ром.
24.02.2024
София
* Hefeweizen (нем.)
–
вид нефилтрирана
пшенична немска бира
** Ημίγλυκο (гр.) – вид гръцко „полусладко“ вино
Направих каквото можах.
Дадох ти колкото имах.
Обикнах те силно. Без страх.
Чаках те над три години.
По първи петли сладолед?
Разбира се, грабвай го бързо!
За всяка идея заставам до теб.
Усмихвам те, даже когато си тъжна.
Животът е пълен с лимони и с мед.
Сега ще се гушкаме, друг път ще спорим.
Пийни лимонада! Искаш ли лед?
Аз съм от този вид хора.
Но спрях да сънувам. Няма те там.
Бавно отпивам от чашата с рома.
В спалнята вечер не си лягам сам:
два куфара чакат и три кашона.
София, 22.01.2024