На хоризонта луната изгрява:
наръфано късче от мандарина.
Виолетови облаци с огнена грива.
Камъче бяло и дъх на смокини.
Последният залез в края на лятото
винаги носи и малко тъга.
Солени спомени. Слънце. Мохито.
Разбирам те, знаеш. „Чао“, за сега.