Паралелна вселена

Сутрин ставам по първи петли

Две филийки намазвам със „крема“

И погалвам две руси глави –

„пет минутки“ оставям да дремнат.

Със колата откарвам ги сам

На училище и на градина.

Ще ги взема обратно оттам

Щом денят безвъзвратно отмине.

После в офиса сядам и пак

нос в монитора сънен забивам.

И изтривам поредния спам,

Че вселена там нейде загива.

Някой някъде – умен физик„

Е открил „паралелна вселена“

Образува се тя от „преди“

И от множество лоши решения.

Позамислих се малко – уви

Май живея в такава вселена.

Щом децата откарвам в зори

А по тъмно чак после ги взимам.

Щом не мога дори на обяд

До жена си да седна, да хапна,

А нагъвам „форнети“ на крак –

Вечно срокове гледам да грабна.

Щом на плажа съм, уж се пека,

А колега припряно ми пише:

„Променихме два реда. Сега.

Гледай бързо да реагираш!“.

Паралелна вселена е тук.

Моят свят е безкрайно различен:

Ден изпълнен със детски смях,

Обед заедно със мойто момиче.

А следобеда вместо кафе,

Вместо дълга работна среща,

Си лежа със мохито в ръце

А морето е хей там отсреща.

Моят свят се побира едвам

В двайсет дни през годината дълга

А останалото е уви

Паралелна вселена. И мъка.

 18.08.2014