Пропуснато обаждане

Не искам да играя на игри,

в които да съм жертва на богиня.

До мен те няма. Вайбърът мълчи.

И телефонът ти - без звук. Изстивам.

Къде си? Как си? Плачеш ли сама?

Или си с друг - на бар, на кино?

Дали ще преживееш в страх нощта?

Или споделяш с някой страст и вино?

Уж с обич ме поглеждаш сутринта.

Но после ме целуваш с хладни устни.

На тялото езикът? Пак лъжа –

щом за пореден път обаждане пропускаш.

Какво да кажа? Че съм лош съпруг,

и лош баща, и лоша домакиня.

Не готвя вкусно. Калпаво пера.

Колата като бабичка шофирам.

Кусури имам. Знам го. Да, греша.

Студените завивки го доказват.

Но, пак - вдигни или пиши! Сега!

Със тишина не ме наказвай!

Не искам да играя на игри,

Макар че - ти приличаш на богиня.

Дори и с друг да си - отговори!

Защото стига ми и просто да те има.

25.01.2020