Поне на сън

Сънувах те.

Не, нищо еротично

и нищо, от което те е срам.

Прегърнахме се -

при случайна среща

във кафене.

Къде ли?

Ами... сън. Не знам.

 

Не бе сама, разбира се.

Логично,

аз също не бях влязъл сам.

Прегърнахме се.

Силно, но все пак - платонично,

и дълго, дълго - но до там.

 

А ти мълча - като русалка малка,

излязла на разходка с твоя принц.

"Добре си значи" - тихо ти прошепнах -

и ти изпърха с мигли, с нежен грим.

 

Събудих се усмихнат. Макар  - Ето,

сънят стопи се като розов дим.

Но ти все още ми се гушиш във сърцето.

А аз поне на сън съм твой любим.

 

23 февруари 2022