Понякога не мога да заспя

Понякога не мога да заспя.

Не е от стрес.

Кафето не ме буди.

Но в спалнята е гробна тишина.

А под сърцето няма пеперуди.

 

Излязъл на терасата - мълча.

Щурците слушам - свирят като луди.

А теб те няма.

Бледата луна ме гледа

и не спира да се чуди.

 

Не съм дете.

Дори не съм младеж.

Но все наивно се надявам и те чакам,

накрая все пак мен да избереш.

Да дойдеш и да ме прегърнеш в мрака.

 

Да дойдеш.

Да останеш през нощта.

И с вик да стреснеш всички пеперуди.

С целувка да посрещнем полунощ

и да се любим чак до изгрев, като луди.

 

Понякога не мога да заспя.

А ти мълчиш.

Изсъхнаха цветята,

които взех, и ето ги сега,

щурците слушат с мен във тишината.

 

8 юли 2022, София