Спрях да чакам да ми позвъниш.
Спрях
да чакам дори да ми пишеш.
Нямаш
време. Така е уви,
щом
в живота ти съм излишен.
Ще
отминат години без "нас".
И
случайно, на стълб поолющен
Ще
ме видиш: портрет изжълтял.
Ще
научиш, че съм си отишъл.
Ще
отидеш на църква и свещ,
Ще
запалиш със сълзи в очите.
И
ще молиш да се преродим,
за
да можем да се обичаме.
Заедно
с Ланселот и със Тристан,
брулен
бясно от адския вятър,
Ще
ти помахам отдолу с ръка,
а
ти чуй как тревата въздиша.
Но...
не е нужно да бъде така.
Погледни
ме без страх. Със сърцето.
Аз
все още съм тук. И съм жив.
Не
те чакам. Но те обичам.
13.02.2025
София
