Валентинка No.3

Спрях да чакам да ми позвъниш.

Спрях да чакам дори да ми пишеш.

Нямаш време. Така е уви,

щом в живота ти съм излишен.

 

Ще отминат години без "нас".

И случайно, на стълб поолющен

Ще ме видиш: портрет изжълтял.

Ще научиш, че съм си отишъл.

 

Ще отидеш на църква и свещ,

Ще запалиш със сълзи в очите.

И ще молиш да се преродим,

за да можем да се обичаме.

 

Заедно с Ланселот и със Тристан,

брулен бясно от адския вятър,

Ще ти помахам отдолу с ръка,

а ти чуй как тревата въздиша.

 

Но... не е нужно да бъде така.

Погледни ме без страх. Със сърцето.

Аз все още съм тук. И съм жив.

Не те чакам. Но те обичам.

 

13.02.2025

София