Смъртта на Дон Кихот

Предаден.

Не веднъж. Не дваж.

Предаван всъщност от години.

Свали доспехите.

Сви своя флаг.

Сърцето като буца лед изстина.

Защо воюваше?

О, не за чест,

нито за славата на свойто име.

А за усмивката,

за онзи жест,

на одобрение от своята любима.

След всяка битка

той се връща у дома,

за да разкаже пак на Дулсинея

за великаните,

триглавата ламя,

и призраците скрити в мавзолея.

Но после - 

огледалото сгреши.

Светицата показа като нощна фея.

Домът се срути.

Хиляди лъжи.

А дамата е всъщност Пампинеа.

Предаден не веднъж.

Обезверен.

Без кон. Без копие. И без доспехи.

Предаде се

и падна поразен.

Смъртта дори дойде като утеха.

13.05.2020