Сбогуване с Малкия принц

Малкият принц е от друга планета.

Населена с феи и полски цветя.

Растящи сред рози гигантски дървета.

(В кутията блее скрита овца.)

Месец от залези. Премествам стола.

Розите имат безбройни бодли.

Но, рошава, моята роза е скрита,

от тигри, от вятър, от мене дори.

Почистих. А после направих закуска.

Но трите вулкана във мене горят.

Царят. Суетният. Алкохоликът.

Всички стремят се към твоята плът.

Фенер запалих тридесет пъти.

Мечтая да мога за миг да поспя.

Но любовта ти е ефимерна,

а аз имам нужда от твърда Земя.

"Човек е самотен и между хора" -

просъска в пустинята мъдра змия.

Лисицата каза обаче със грижа:

"Не са нужни много, а само една!".

Малкият принц постоя и почака.

Гъсеници вечно ще ме гризат.

Змията помогна му с плода на мрака.

"Сбогом" - прошепна и отлетя.

София, 11.05.2020