Тантра

Бавно.

Бавно.

Приплъзвам ръка.

Плъзвам всъщност върха на пръстите.

Бавно.

Бавно.

Потрепваш.

Изпадаш в екстаз.

Замижаваш.

Широко отваряш очите.

 

Бавно.

Бавно.

Извиваш гръбнак.

После нокти в гърба ми забиваш.

И прошепваш ми: "Пак".

"Още! Пак!". И крещиш,

а с бедрата си ме обвиваш.

 

Бавно.

Бавно.

Космичен поток

през гръбнака ти в миг преминава.

Нишки сребърни,

Златни влакна

те обгъщат. И се взривяваш.

 

Бавно.

Бавно.

Поемаш си дъх.

Как така? Аз нима продължавам.

Бавно.

Ето, развързвам възли

и полека те освобождавам.

Имаш друг.

Да, разбира се, знам.

Чувствам нишки, следи и бариери.

Бавно.

И той остава някъде там.

Бавно.

И го забравяш.

 

Имаш прелестни, нежни гърди.

Кожа мека като коприна.

Бавно.

Бавно.

Езикът върви все надолу.

И долу се впивам.

Нежно.

Нежно.

Рисувам с език.

Бавно.

Нежно.

И се разтопяваш.

Огън пламва.

Отново гориш.

Рязко.

Рязко.

И пак се взривяваш.

София, 27/03/2021