БЕЗ ТЕБ

Мълчиш. Изчезваш за пореден път.

„Усмихвай се!“ – за сбогом ми поръча.

Без теб безкраен е дори мигът.

И в карусел не спирам все да тъпча.

 

Не ми остави тишина. Крещя,

докато пея тъжни песни.

Без теб съм кух. И ето ме – кънтя.

Душата ми я няма. Има бездна.

 

Сърцето ми захвърли – ей така.

На спирката остана да те чака.

А ти се метна в рент-а-кар кола.

Не спя. Без теб съм просто сянка.

 

Разбирам те. И гняв, и срам,

и малко страх след него ти остана.

Но аз съм тук, до теб. И знам -

без теб ще се превърна в камък.

София, 17-19 май 2021