Deja vu

Аз съм мъж, на когото ще можеш

за опора до край да разчиташ.

Но умът ми покой не намира,

а сърцето ми е разбито.

 

Аз съм честен и прям. Доверчив бях.

И безкрай ме обиждат лъжите.

Не посегнах. Не ти се развиках.

Но пресъхнаха, мила, очите.

 

Прошка? Първия път вече дадох.

Но сега за глупак ли ме взимаш?

Ако с мен нямаш никаква радост,

Не ми казвай, че ме обичаш.

 

Ти си млада, красива и умна.

И мъжете, разбирам, привличаш.

Но това не е приказка вече,

нито "любов" може да се нарича.

 

Всеки път във живота си има.

Някои, знам, чак до гроб се обричат.

Но това не е нашият случай.

Deja vu е. Съжалявам, момиче.

 

София, 11.06.21