Спомен

Самотната бутилка совиньон

ме гледа насълзена в полумрака.

Отпивам. Споменът за теб

приседнал на балкончето ме чака.

 

Обратен кадър в забавен каданс.

Прегръдка. Не знаех, че е последна.

Не ме игнорираш... Дали?

Кога беше тук и с любов ме погледна?

 

Нима не виждаш – мястото до мен

е празно от хиляда километра.

А си в сърцето ми на всеки път.

И виждам те – където да погледна.

 

Да, липсваш ми. Без теб съм съкрушен.

И ти единствена ме знаеш без преструвки.

Привърши виното. Един нов ден.

И ето го началото – целувка.

Сливен, 11 юни 2021