Студено

 

Студено.

Студено.

Толко' студено, че в мигом замръзнах от студ.

Погледът - празен и с малко презрение:

"Този какво прави отново тук?!".

 

Бягаш във ъгъла,

обвита в мълчание.

Явно е, ясно е - обичаш друг.

Тяло сковано от напрежение.

Бледа си, някак.

Не ме изпращаш -

сигурен признак, че вече съм чужд.

 

Странно е.

Тъжно е.

Обич ти нося.

За теб се тревожа: "Как си сега?"

Месеци свита.

Година мълчание.

Звъня, но не вдигаш...

Остана ми кошница сухи цветя.

София, 21.10.2021