Боли

 

Боли.

Мълчанието ти е толкова болезнено.

Душата ми се свива, свива, свива.

Боли.

Сърцето ми кърви - посечено.

Но, като роза, ти си мълчалива.

 

Боли.

А аз не знам

с какво успях така да те уплаша.

Дали ме виждаш като стъклен похлупак?

Или като гъсеница - космат?

Боли.

Не искаш ли да ти разкажа?

 

За нощите прекарани без теб.

За празните завивки на дивана.

За всеки стих на тебе посветен.

Сгреших.

Но не разбрах в какво.

И само спомен за целувка ми остана.

 

Мълчиш.

Не отговаряш.

Любовта красива е, когато е взаимна.

Но обич е дори това, че ти мълчиш,

А аз не спя.

И ме боли.

Боли.

Нали?

29.10.2021, София