Аз си мислех, че зная какво е любов

 Аз си мислех, че зная какво е любов:

Изгрев сниман за теб край морето;

Тиква печена с мед, кроасан с шоколад,

Искрен разказ и стих със кафето.

 

Книга-приказка има с комикс за нас;

И дантелен бралет щом си тъжна;

Без бележка – букет, поднесен в утринен час;

И моментът във който безкрай те прегръщам.

 

„Лека нощ“ в полунощ (и дори ако спиш);

„Добро утро“ и разговор просто така;

Совиньон на балкона... А ти пак трептиш,

мойте устни до твоите щом реша да допра.

 

Но разбирам, грешал съм. И нищо не знам.

Любовта не е страст, нито нежност и грижа.

А е болка от твоята липса. И сам

ще мълча – с буца в гърлото и жарава в очите.

 

София, 8-9 ноември 2021