* * * (Не се сърди...)

Не се сърди,

че идваш във съня ми,

че си до мене всяка нощ.

Аз скитник съм

и прося любовта ти.

И ставам чак досадно лош.

 

Да, груб съм –

да ухажвам не умея –

не съм Венециански дож.

Но ти смили се

и не си отивай –

бъди поне в съня ми гост!

 

Пък аз ще те нахраня до насита

със ласките на своята душа.

Ще пиеш от страстта ми преоткрита.

Успях ли вече да те изкуша?

Или нощта

отново ще остане пуста,

а ти ще си в друг нечий сън.

Мен – скитникът –

В сърцето си ще приютиш ли?

Или отново ще нощувам вън

 

23 март 1996, София