Ослепена от нощта

Аз ослепях от светлините на нощта.

Очи разтърквам, пълни със карфици.

Тук, като Пиеро, те чакам 100 лета,

и в смъртоносна близост са колите.

А ти дойде и си подсвиркваш.

 

Аз ослепях от светлините на нощта.

Подритвам шумно тенекиена кутия.

Обичах те. Изгубих си ума.

На дрейф съм, като кораб без кормчия.

А ти дойде и си подсвиркваш.

 

Аз ослепях от светлините на нощта.

Кажи, харесваш ли живота си в момента

или по склона по инерция се спуска?

А само в пепелника пепелта,

напомня за нощта ни, без закуска.

Животът влак е, а завоите са нелепи.

Но ето, малка гара предстои.

Сърцето ми вземи във своите шепи!

 

Аз ослепях от светлините на нощта.

Прощален танц. Ръка към теб протягам.

Тук, като Пиеро, те чаках 100 лета,

А ти дойде и си подсвиркваш.

 

(ZAZ - Eblouie par la nuit)

Пловдив, 21.06.2025